Иван Тодоров (физик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Тодоров.
| Иван Тодоров | |
| български физик | |
| Роден | 26 октомври 1933 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Ярослав Тагамлицки |
| Работил в | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика Институт за авангардни изследвания, Принстън, Ню Джърси Масачузетски технологичен институт Институт за висши научни изследвания, Бюр сюр Ивет и др. |
| Известен с | Уравнение на Тодоров Дираков оператор на Кац-Тодоров и други приноси в областта на математичната физика. |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Цветан Тодоров |
Иван Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.
Известен е с приносите си в областта на математичната физика, в частност квантовата теория на полето. Има съществени приноси в областта на Аксиоматичната квантова теория на полето и двуизмерните конформни теории, както и в основаването на школата по математична физика в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Тодоров Тодоров е роден в София, в семейството на Тодор Боров. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 година. Иван Тодоров завършва физика в Софийския университет: защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки[1]. Скоро след това защитава кандидатска и докторска дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна [2] и постъпва на работа в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ). Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години) [3]. Освен в ИЯИЯЕ, Иван Тодоров работи и в множество научни институти по света, като Института за авангардни изследвания в Принстън, Ню Джърси[4]; Масачузетския технологичен институт[5], Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Русия; Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж[6]; Института Ервин Шрьодингер във Виена[7].
По повод 75-годишния му юбилей ИЯИЯЕ и СУ организират международна конференция с лектори от България, Франция, Германия, САЩ. По този повод излиза и двутомно издание с трудовете на акад. Тодоров и неговите ученици[5].
На 26 март 2014 г. акад. Тодоров е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му за развитие на науката. [8]
Научна работа[редактиране | редактиране на кода]
Научната работа на Иван Тодоров е в областта на математичната физика, главно в квантовата теория на полето (КТП). В КТП е познато Уравнението на Тодоров, описващо двойка безспинови частици в свързано състояние. Самото уравнение е модификация на уравнението на Клайн-Гордън. Уравнението е изведено от Тодоров в статия от 1971[4]. Той дава и аналитични решения на уравнението[9].
Наред с Николай Боголюбов и др., Иван Тодоров е сред основоположниците на Аксиоматичния подход в квантовата теория на полето. Боголюбов, Логунов и Тодоров публикуват влиятелна монография в тази област[10][11][12].
Иван Тодоров работи и върху точно решаемите 2-мерни конформни теории, както и върху 4-мерните конформни теории. В тази област Виктор Кац и Иван Тодоров въвеждат Дираковия оператор на Кац-Тодоров[5].
Иван Тодоров е сред създателите на силната школа по математична физика в България, получила признание в научните среди[13].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Школата на Тагамлицки // tagamlitzki.com. Архивиран от оригинала на 2010-07-22. Посетен на 21.10.2009.
- ↑ Антон Антонов. Над Дубна светят звезди (djvu) // сп. Космос, бр.8, 1968, 1968. Посетен на 21.10.2009.
- ↑ Академици на БАН // bas.bg. Архивиран от оригинала на 2013-11-09. Посетен на 21.10.2009.
- ↑ а б 21.10.2009. Quasipotential Equation Corresponding to the Relativistic Eikonal Approximation (pdf) // Phys. Rev. D 3, 2351 – 2356 (1971), 1971. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ а б в Ал. Ганчев. Научна конференция − Algebraic Methods in Quantum Field Theory − 50 Years of Mathematical Physics in Bulgaria (pdf) // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.[неработеща препратка]
- ↑ www.worldscientific.com (pdf) // Int.J.Geom.Meth.Mod.Phys.5:1361 – 1371, 2008, 2008. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
- ↑ The Erwin Schrodinger Institute for Mathematical Physics. Past Programs and Workshops // esi. Архивиран от оригинала на 2007-10-10. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
- ↑ Президентът Росен Плевнелиев удостои с държавни отличия дейци на науката, културата и изкуството // president.bg, 7 юли 2014 г. Посетен на 27 август 2014 г.
- ↑ Hartmut M Pilkuhn., "Relativistic Quantum Mechanics", Springer; 2nd edition (19 септември 2005), ISBN 3-540-25502-8
- ↑ V Vladimirov. Teacher and Master − On the centenary of the birth of academician N.N. Bogolyubov (pdf) // 2001 Russ. Math. Surv. 56 607 – 613 doi: 10.1070/RM2001v056n03ABEH000413, 2001. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
- ↑ John Baez. Spin, Statistics, CPT and All That Jazz (html) // .ucr.edu, 20.02.2005. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
- ↑ N. N. Bogoliubov, A. A. Logunov and I. T. Todorov (1975): Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory. Reading, Mass.: W. A. Benjamin, Advanced Book Program. ISBN 978-0-8053-0982-9. ISBN 0-8053-0982-9.
- ↑ Нъшан Ахабабян. Достойно есть: − „Fifty Years Of Mathematical Physics” − (Акад. Иван Тодоров на 75 години) (pdf) // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Математиката като метафора (Манин и Дайсън)“, статия във в. „Литературен вестник“, год. 20, бр. 1, 19 януари 2011 г. Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine., с. 11, 12, 13.
- „Академик Иван Тодоров и Принципът на Неопределеността“ (интервю на Белослава Димитрова), радио Бинар, 22 април 2015 г. (видео)
|
