Иван Серов
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Серов.
| Иван Серов | |
| украински и съветски политик и офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
| Партия | КПСС |
| Награди | Герой на Съветския съюз (29 май 1945) Орден „Ленин“ (26 април 1940) Орден „Ленин“ (13 декември 1942) Орден „Ленин“ (29 май 1945) Орден „Ленин“ (30 януари 1951) Орден „Ленин“ (19 септември 1952) Орден „Ленин“ (25 август 1955) Червено знаме (20 септември 1943) Червено знаме (7 юли 1944) Червено знаме (3 ноември 1944) Червено знаме (5 ноември 1954) Червено знаме (31 декември 1955) |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Иван Серов в Общомедия | |
Иван Александрович Серов (1905 – 1990) е съветски политик и офицер, първи председател на Комитета за държавна сигурност (1954 – 1958) и по-късно началник на Главното разузнавателно управление на Съветската армия. Армейски генерал.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1905 г. Става член на ВКП (б) през юни 1926 г. Завършва Ленинградското пехотно училище през август 1928 г. и е назначен за командир на артилерийски полк в състава на 22-ра стрелкова дивизия. Завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ през 1939 г. и започва работа в органите на Министерството на вътрешните работи през февруари същата година.
Изпълнява длъжността народен комисар на вътрешните работи в Украинската ССР през 1939 – 1941 г. През 1941 – 1945 г. е първи заместник народен комисар на държавната сигурност, а по-късно като заместник-нарком на вътрешните работи на СССР. През 1947 – 1953 г. заема поста първи заместник-министър на вътрешните работи на СССР. През 1955 г. е произведен в звание армейски генерал. На 18 декември 1956 г. е удостоен с орден „Кутузов“ I степен за потушаване на революцията в Унгария.
През 1958 г. е назначен за председател на Комитета за държавна сигурност, известен със съкращението от руското му име КГБ.
На 8 декември 1958 г. Серов е прехвърлен в Генералния щаб на Въоръжените сили с назначение на пост заместник-началник на Генералния щаб по разузнаването и началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ).
Свален е от поста, след като през октомври 1962 г. полковник Олег Пенковски от ГРУ е арестуван и уличен в шпионаж в полза на ЦРУ. Пенковски, който е бил покровителстван от Серов, е бил в течение на секретна информация в продължение на 2 години и докладите му пред американските тайни служби нанасят голяма вреда на отбранителната способност на СССР. През януари 1963 г. Серов е освободен от длъжността началник на ГРУ, а на 12 март за липса на политическа бдителност са му отнети званието „Герой на Съветския съюз“ и 6-те ордена „Ленин“ и е понижен в звание генерал-майор.
През април 1965 г. е изключен от Партията за „нарушаване на социалистическата законност и използването на служебното положение за лични цели“. На 1 септември 1965 г. излиза в пенсия. Умира на 1 юли 1990 г. в Москва.
През 1991 г. му е отнет орден „Суворов“ I степен, връчен му за ръководенето на депортирането на кавказките народи през 1944 г. През 1995 г. с указ на президента на Полша Лех Валенса му е отнет орден „Виртути милитари“ IV степен.
|
