Иван Налбантов

Иван Лилов Налбантов е български актьор и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1940 година. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.

Участва в различни самодейни колективи.^[1] След завършване на средното образование е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет и по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като студент много често е гостувал на пионерския лагер „Гена Павлова“ в „Алтъпармак“ и е показвал кратки сценични етюди. Играе в Държавния театър в Сливен в периода (1965 – 1967). От 1967 година е актьор в трупата на Театър „Българска армия“.^[2]

Иван Налбантов има над 100 роли в театъра ^[3], телевизията ^[4] и киното. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които „Золотая муза“, Награда на Министерството на просветата на Унгария, Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади и други. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.

В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч“ в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“^[5] в Пловдив. Негов асистент е актьорът Стефан Попов от Пловдивския театър.

Член е на Съюза на българските писатели.

През април 2019 г. е обявен за носител на наградата за цялостно творчество на годишните награди „Аскеер“.^[6]

Умира на 10 май 2021 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Аскеер 2019 за Цялостен принос в театралното изкуство.
• „Заслужил артист“
• „Золотая муза“
• Награда на Министерството на просветата на Унгария
• Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади
• Най-добрия рецитатор сред актьорите в България

По-значими роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

• Говоруха в „Балада за поручик и Мартюка“, драматизация на Бр. Крефт по повестта „Четиридесет и първия“ на Борис Лавреньов
• Кралят в „Светая Светих“, Бърнард Шоу
• Наполеон в „Избраникът на дявола“, Бърнард Шоу
• Влас в „Дачници“, Максим Горки
• Найден в „Майстори, Рачо Стоянов
• Тита Нане в „Рибарски свади“, Карло Голдони
• Андрю Чикчирик в „Дванадесета нощ“, Уилям Шекспир
• Крумов в „Подробности от пейзажа“, Станислав Стратиев
• Милан в „И слезе Господ на Земята“, Неда Антонова
• Бабина душица в „Опит за летене“, Йордан Радичков
• Боря Челезньов' във „Веранда в гората“, Михаил Дворецки
• Катиело в „Събота, неделя, понеделник“, Едуардо Де Филипо
• Клисар в „Железният светилник“, Димитър Талев
• Попа в „Да разлаем кучетата“
• Карл в „Света Йоана“, Бърнард Шоу
• Наполеон в „Избраникът на съдбата“, Бърнард Шоу
• Лопахин във „Вишнева градина“, Антон Чехов
• Косих в „Иванов“, Антон Чехов

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Еленово царство“ (1996) (Георги Райчев и Вили Цанков)
• „Римска баня“ (1989) (от Станислав Стратиев, реж. Уляна Матева)
• „Егмонт“ (1989) (Гьоте)
• „Преустройство (Два погледа от един кабинет)“ (1988) (Фьодор Бурлацки)
• „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – племенникът на Ортанс
• „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
• „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
• „Ирина Комнина“ (1984) (Илия Търнин), 3 части
• „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов) - Яворов
• „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
• „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – Ганчо
• „Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• „Антракт“ – стихове, 1994 ISBN 954-8649-01-2
• „Една действителност от думи“ – пространно есе за големия български артист Владимир Трендафилов, 1997 ISBN 954-509-167-3
• „Риба за царе“ – къси разкази, 1998 ISBN 954-8723-12-3
• „Къси нощи“ – документална проза с театрална тематика, 1978
• „Приют за думи“ – избрано, 2007 ISBN 978-954-739-964-8
• „Интерпретатори“ – стихове, 1993
• „Сред преспите от мрак“ – стихове, 2005
• „Върхове“ – Спомени за български театрални актьори, 2005
• „Театрални посвещения“ – стихове, 2004
• „Красивото и малко тъжно лице на поезията“ – рецензия, 1995
• „Септември“ – книга, 2003 ISBN 954-91326-3-3
• „Там, дето аз съм пораснал“ – сборник стихове, 2003 ISBN 954-739-390-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• От и за Иван Налбантов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• ((en)) Иван Налбантов в Internet Movie Database
• ((ru)) Иван Налбантов в КиноПоиск
• ((ru)) Иван Налбантов в Кино-Театр

Нормативен контрол BNF ISNI LCCN VIAF WorldCat