Иван Найденов (публицист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Найденов.
| Иван Найденов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 септември 1910 г. |
| Учил във | Велика народна школа |
| Иван Найденов в Общомедия | |
Иван Найденов е български просветен деец и журналист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Казанлък. Учи в родния си град и във Великата народна школа в Куручешме (Цариград). За кратко учителства в Казанлък, където е един от основателите на читалището, и в Цариград. Участва в църковната борба и през 1877 г. е заточен в Мала Азия заедно с екзарх Антим I. Редактор на вестник „Право“ (1870 – 1873) и „Напредък“ (1874 – 1877), участва в редактирането сатиричния вестник „Шутош“, на списание „Читалище“, капукехая в Българска екзархия (1878). Околийски и окръжен управител на Карлово (1879) и Пазарджик (1880 – 1886). Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888 – 1886). От 1892 г. живее в Пловдив, където е училищен настоятел и помощник кмет. Дописен (1881) и редовен член на Българско книжовно дружество. Освен в редактираните от него периодични издания сътрудничи на вестниците „Турция“ и „Македония“. Съставя „Францушко-български разговорник“ (1858), „Кратка числителница“ (1869). Непубликувани остават мемоарите му ипреводите на „История на българите“ от Константин Иречек и „За духа на законите“ от Монтескьо.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Бобчев, Стефан. Поменик на Българското книжовно дружество: Иван Найденов // Летопис на Българското книжовно дружество в София (11). 1910. с. 69 – 71.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Абу, Едмон. Азбукито на работника. Прев. от фр. Ив. Найденов. Пловдив, изд. и печ. Хр. Г. Данов, 1896.
- Аретов, Н. Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. София: Кралица Маб, 2019 ISBN 978-954-533-178-7.