Иван Мележ

Иван Мележ
Іван Мележ
Иван Мележ, почетна марка от 2021 г.
Иван Мележ, почетна марка от 2021 г.
Роден8 февруари 1921 г.
Починал9 август 1976 г. (55 г.)
Професияписател, поет, драматург, журналист
Националност Беларус
Активен период1939 – 1976
Жанрдрама, исторически роман, лирика, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творбипоредица „Полеска хроника“
НаградиЛенинска премия Народен писател Белоруска ССР
Орден Червено знаме на труда, СССР Орден Червено знаме на труда, СССР Орден „Червена звезда“ Орден на честта, СССР
Иван Мележ в Общомедия

Иван Мележ (на беларуски: Іван Мележ) е беларуски журналист, публицист, драматург, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и исторически роман. Народен писател на Белоруската ССР.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Павлович Мележ е роден на 8 февруари 1921 г. в село Глинище, Гомелска област, СССР, в обикновено селско семейство. От малък работи в земеделското стопанство на семейството. Учи в Глинище, после в Алексичи и завършва с отличие средното си образование в Хойники. В гимназията участва в училищни представления и пише поезия.[1][2][3]

След гимназията работи в Хойники за комсомола, пътува много по селата, общува с хората, наблюдава живота им. През 1939 г. става студент в Московския институт по история, философия, литература, но още в първия семестър е мобилизиран. В армията си води военни дневници, повечето от които са загубени след войната.[1][2][3]

От първите дни на Великата отечествена война е на фронта. През 1940 г. участва в походи в Бесарбия и Буковина, воюва над Николаев и Ростов на Дон. През юли 1941 г. е тежко ранен в дясното рамо край Ростов и е изпратен в болница в Тбилиси. През 1942 г. завършва курсовете на политически работници и е изпратен в 51-ва пехотна дивизия като военен кореспондент. Получава втора рана от шрапнел в дясното рамо край Ростов, което го инвалидизира и е освободен от армията.[1][2][3]

Започва работа в Бугуруслан в местният вестник „Бугурусланская правда“, а след това става задочно студент и преподавател по военно обучение в евакуирания Молдовски педагогически институт. През 1943 г. е преместен в Белоруския държавен университет, който тогава е базиран на московската гара „Изток“. В него отново съчетава работата на преподавател по военно обучение със следването си по журналистика във Филологическия факултет. След освобождението на Беларус завършва следването си в Минск и прави аспирантура като работи по дисертация за произведенията на Кузма Чорни и едновременно преподава беларуска литература в университета.[1][3]

Заедно с работата си започва да пише разкази и есета. От 1945 г. е член на Съюза на писателите на СССР, като през 1966 г. става секретар на Съюза на писателите на БССР, а в периода 1971 – 1974 г. работи като заместник-председател на организацията.[1][2][3]

Работи в редакцията на списание „Пламък“ и към персонала на ЦК на Комунистическата партия на Беларус. В периода 1967 – 1976 г. е депутат във Върховния съвет на БССР. Бил е председател на управителния съвет на Беларуския клон на Обществото за приятелство СССР-Франция, председател на Беларуския комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира.[1][2][3]

Първата му книга, сборникът с разкази „У завіруху“ (Във вихрушката), е издаден през 1946 г. През 1948 г. е издадена книгата му с проза „Гарачы жнівень” (Горещ август), която приема заглавието на разказа му написан през 1946 г. след посещение на опожареното и опустошено през войната родно село. В книгата си авторът опоетизира всекидневния селски труд в Полесия и предава емоционалната красота на обикновените селяни.[1][2][3]

През 1952 г. е издаден първият му роман „Мінскі напрамак“ (Посока Минск), в който представя историята на освободителната борба в Беларус през лятото на 1944 г. и операция „Багратион“.[1][2][3]

Първият му роман „Хора сред блатата“ от поредицата „Полеска хроника“ е издаден през 1962 г. Той е последван в трилогията от романите „Дъхът на бурята“ (1966) и „Виелици, декември“ (1976). Произведенията му с гражданска смелост и идейно-художествен мащаб представят трудните години на колективизацията в Полесието – установяването на социализма, насилствената колективизация и разкулачването, живота на беларуския народ през 1920-те и 1930-те години, дълбоката психология и разбиране на душата на беларуския селянин, предадени правдиво въпреки ограниченията на съветския режим. Романът му „Хора сред блатата“ получава държавната литературна награда „Якуб Колас“, а за първите два романа от трилогията получава Ленинска награда. Двата романа са екранизирани в едноименните филми през 1981 и 1982 г. от Беларусфилм.[1][2][3]

Автор е и на няколко пиеси – „Докато си млад“, „Нашите рождени дни“ и „Кой дойде през нощта“. 1966 г. Беларуската телевизия драматизира в пиеси романите му „Хора сред блатата“ и „Дъхът на бурята“.[1][2][3]

През 1975 г. е издаден сборникът му с литературно-критически статии, есета, интервюта и публицистика „Жыццёвыя клопаты“ (Житейски притеснения), за който получава държавна награда „Якуб Колас“.[1][2][3]

През 1972 г. писателят е удостоен със званието Народен писател на Белоруската ССР.

Иван Мележ умира на 9 август 1976 г. в Минск.[1][2][3]

На негово име са именувани училища, улици и библиотеки в различни градове в Беларус. През 2010 г. в Хойники е открита скулптурна композиция „Хора сред блатата“ посветена на неговия роман. През 1980 г. на негово име е учредена литературната награда „Иван Мележ“ на Съюза на писателите на Беларус.[1]</ref>[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурната композиция „Хора сред блатата“ в Хойники

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мінскі напрамак (1952, 1974)<ref name="goodreads">

Поредица „Полеска хроника“ (Палеская хроніка)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Людзі на балоце (1962) – награда „Якуб Колас“<ref name="goodreads">
    Хора сред блатата, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Ижо Соколов
  2. Подых навальніцы (1966) – Ленинска награда
    Дъхът на бурята, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Пенка Кънева
  3. Завеі, снежань (1978)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Пакуль вы маладыя (1956)<ref name="goodreads">
  • Дні нашага нараджэння (1958)
  • Хто прыйшоў уночы (1959)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • У завіруху (1946)<ref name="goodreads">
  • Гарачы жнівень (1948)
  • Заўсёды наперадзе (1948)
  • Блізкае і далёкае (1954)
  • У гарах дажджы (1957)
  • Што ён за чалавек (1961)
  • Жыццёвыя клопаты (1975) – държавна награда „Якуб Колас“
  • Белыя вішні і яблыні (1976)
  • Першая кніга: Дзённікі, сшыткі, з запісных кніжак (1977)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 Люди на болоте
  • 1982 Дыхание грозы

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о ((ru)) Мележ Иван Павлович // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / под ред. А. М. Прохорова — 3-то изд. — М.: Советская энциклопедия, 1969 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м ((be)) Биография и библиография в Goodreads
  3. а б в г д е ж з и к л м н о ((be)) Биография във „Виртуален музей” (архив)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Адамовіч А. Здалёк і зблізку. Мн., 1976;
  • Адамовіч А. Літаратура, мы і час. Мн., 1979;
  • Андраюк С. Іван Мележ // Сгаль пісьменніка. Мн., 1974;
  • Бугаёў Дз. Вернасць прызванню. Мн., 1977;
  • Гніламёдаў У. Іван Мележ. Мн., 1984;
  • Драздова З. У. Майстэрства слова. Мн., 1993;
  • Ляшук В. Іван Мележ у школе. Мн., 1981;
  • Сказ пра Івана Мележа. Мн., 1984;
  • Смыкава I. Іван Мележ // Смыкава I. Беларускія пісьменнікі-лаўрэаты. Мн., 1973;
  • Смыкоўская В. Творчая канцэпцыя пісьменніка. Мн., 1976;
  • Успаміны пра Івана Мележа. Мн., 1982;
  • Шупенька Г. Прага мастацкасці. Мн., 1996. С. 12 – 81.
  • Іван Мележ: кароткі бібліяграфічны даведнік / Дзяржаўная бібліятэка імя У. І. Леніна; [складальнік І. У. Смыкава; рэдактар Н. Б. Ватацы]. – Мінск, 1963. – 28 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Іван Мележ“ в Уикипедия на белоруски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​