Иван Лесовой
| Иван Лесовой | |
| Министър на войната | |
| Мандат | 24 април 1882 – 3 юли 1882 |
|---|---|
| Монарх | Александър I Батенберг |
| Предшественик | Владимир Крилов |
| Наследник | Александър Каулбарс |
| Лична информация | |
| Роден | 22 ноември 1835 г. (стар стил) |
| Починал | |
| Военна служба | |
| Години | 1858–1882 |
| Преданост | .svg){kind=small} Руска империя Княжество България |
| Военно звание | генерал-майор |
| Войни/Битки | Руско-турска осв. война |
Портал  Политика | |
Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско–турската война от 1877–1878. Първи началник на българската артилерия (1878–1883) и военен министър на Княжество България (1882).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Лесовой е роден на 22 ноември 1835 г. в Руската империя. През 1858 г. завършва военно училище, а през 1867 г. Военноартилерийската академия. В периода 1863-1864 г. взима участие в разгрома на Варшавското въстание.
Участва в Руско-турската война от 1877–1878 година при обсадата на Никопол [1]
През 1878 г. е командващ артилерията на Българската земска войска. Участва в създаването на Българската армия. През 1882 г. по време на режима на пълномощията е назначен за военен министър на Княжество България. Служи като генерал-адютант на княз Александър I Батенберг. В края на 1882 г. се завръща в Русия.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (1 октомври 1858)
- Подпоручик (14 септември 1860)
- Прапоршчик от гвардейската артилерия (30 юли 1862)
- Подпоручик (30 август 1862)
- Поручик (4 октомври 1863)
- Щабс-капитан (30 август 1870)
- Полковник (31 март 1874)
- Генерал-майор (21 април 1881)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Руски[редактиране | редактиране на кода]
- Боево отличие (1863, със званието поручик)
- Oрден „Св. Станислав“ III степен (1863)
- Орден „Св. Анна“ III степен (1865)
- Oрден „Св. Станислав“ II степен (1968)
- Oрден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона (1972)
- Орден „Св. Владимир“ IV степен (1874)
- Орден „Св. Георги“ IV степен (1877)
- Златно оръжие „За храброст“ (1879)
- Орден „Св. Анна“ II степен (1881, със званието генерал-майор)
- Орден „Св. Владимир“ III степен (1882)
- Oрден „Св. Станислав“ I степен (1883)
- Орден „Св. Анна“ I степен (1887)
Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]
- Български орден „Св. Александър“ III степен
- Румънски орден „Румънска звезда“ III степен и медал „За храброст“ (1880)
- Български орден „Св. Александър“ II степен (1882)
- Сръбски орден „Таково“ I степен (1882)
- Черногорски орден „Данило“ I степен (1883)
- Български орден „За храброст“ III степен (1883)
- Български орден „За заслуга“ (1884)
- Турски орден „Меджидие“ I степен (1884)
- Български орден „Св. Александър“ I степен
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Атанасов, Д. – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 5-15
- „Списокъ генераламъ по старшинству“, С.-Петербургъ, 1891, Военната Типографiя (въ вданиi Главного Штаба), стр. 455
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 27, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||