Иван Кюлев
| Иван Кюлев | |
| български учител и фолклорист | |
| Роден | 18 февруари 1872 г. |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1956 г. |
Иван Благоев Кюлев е български учител и фолклорист, деец на Българското възраждане в Македония и Тракия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кюлев е роден на 18 февруари 1872 година в разложкото село Обидим, Османската империя, днес България. Учи в Обидим, Сяр и Солун. В 1892 – 1893 година преподава в родното си село. В 1896 година завършва Духовното педагогическо училище в Самоков.[1] В 1900 година завършва Казанската духовна академия,[2] а в 1902 година – Казанската консерватория в Русия със стипендия на Българската екзархия.[1]
Завръща се в Османската империя и преподава в българска мъжка и е директор от 1903 до 1912 година на българската девическа гимназия в Одрин. Многократно задържан от властите.[1] Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:
| „ | Иван Кюлев, родом от Неврокопско, мургавичък, с поизпъкнали скули на лицето и с живи черни очи, малко по китайски на верев. И той беше по образование богослов, но имаше и добра подготовка по музика и ръководеше църковен хор. Той щеше да се сгодява за най-младата и най-хубавата учителка от девическата гимназия – Цветанка Греченлиева, сестра на известния столичен електроинженер Иван Греченлиев, също възпитаник на българската гичназия „Д-р Петър Берон“. Но в навечерието на официалния годеж се случи нещо страшно. В девическия пансион, дето и живееше Греченлиева, както си миела косите, подпалва ѝ се роклята по някакъв тайнствен начин от горящия зад нея примус, пламва цяла и изгаря жива като истинска мъченица.[3] | “ |
След Балканските войни Иван Кюлев става учител в мъжката гимназия в Пазарджик от 1913 до 1915 година. Връща се в Османската империя като инспектор на българските прогимназии и начални училища в Цариград от 1915 до 1921 година.[1] В 1921 година работи за кратко в София като инспектор в Министерството на народната просвета.[4] На следната 1922 година се връща в Османската империя като организатор на българските училища в Одрин, а от 1923 до 1930 година е директор на Педагогическата гимназия в Неврокоп.[5]
Към 1925 година е председател на Неврокопското македонско благотворително братство.[6]
Делегет е и е член на комисия на Дванадесетия конгрес на Илинденската организация от август 1942 година в Битоля.[7]
Кюлев записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Сярско и в 1916 година издава в Цариград сборника „Български народни песни за смесен хор“. В 1977 година посмъртно е издаден сборникът му „Народни песни от Неврокопско“.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496 – 497.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 497.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (116). София, СМЕО, 3 юли 1925. с. 3.
- ↑ Хр. С., К. Величествениятъ ни конгресъ // Илюстрация Илиндень 137 - 138 (7 - 8). София, Илинденска организация, Септемврий - Октомврий 1942. с. 14.
