Иван Кондов

Иван Кондов
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство

Уебсайт

Иван Стоянов Кондов е български филмов и драматичен актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.). През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Работи на театралните сцени в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947 – 1950), Хасковския драматичен театър (1950 – 1952), Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957 – 1958) и Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1958 – 1959), Военния театър (1959 – 1966), театър „Сълза и смях“ (1966 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1973), театър „София“. Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това ръководи трупата на театър „София“.

Директор на театър Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1967 – 1969) и Драматично-куклен театър (Враца) (1973 – 1977) и (1980 – 1982).

Член на СБФД.

Иван Кондов е известен с ролите си в „Бягство в Ропотамо“, „Сиромашко лято“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“, „Процесът“, „Неспокоен дом“ и др.

Носител е на „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).

Има три деца. Владимир, от първия си брак, от брака си с актрисата Росица Данаилова – Ламбо, от брака си с Маргарита Кондова – Марта.

Умира на 8 септември 2004 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2005 Другият наш възможен живот отец Димитър
2004 Смисълът на живота попът
2003 Под едно небе ходжата Ибрям ага
1995 – 2000 Съботна история
(„L'histoire du samedi“)
82 Франция професор Дешан (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1984 Събеседник по желание професор Юруков
1984 Златният век
(тв сериал)
11 Лъв Магистър (в 6 серии: I, II, III, V, VIII и X)
1982 Милионите на Привалов
(Die priwalov'schen Millionen)
(тв сериал)
6 ФРГ/Западен Берлин/България Игнатий Ляховски
1981 Приятели за вечеря съседът
1980 Голямото нощно къпане Кольо Колев
1979 Бариерата генералът следовател
1979 Сами сред вълци
(тв сериал)
5 (в 1 серия: I)
1979 Фильо и Макензен
(тв сериал)
7 пътникът
1978 Момчетата от „Златен лъв“
(тв сериал)
4 професор Дилов
1978 Насрещно движение главният инженер
1978 Компарсита новият пълномощник
1978 Умирай само в краен случай
(тв сериал)
2 генералът
1977 Слънчев удар професор Димов
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата Мъдрия
1975 Буна фелдшерът
1975 Магистрала пълномощникът на ЦК на БКП
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 патриарх Йоаким
1975 Авантюрите на Виктор
(тв сериал)
5 Ростислав
1974 – 1976 Сбогом, любов
(тв сериал)
3 инженер Ганчовски, бащата на Яна Ганчовска
1974 Дневна светлина директорът Константинов
1973 Бягство в Ропотамо Велев
1973 Сиромашко лято Иван Нейчев
1973 Игрек 17 Иван (Игрек 17)
1972 Обич бащата на Мария
1971 Шарен свят 2 нов. Ничев
(в новелата „Гола съвест“)
1971 Демонът на империята
(тв сериал)
10
1970 Четиримата от вагона Пешев
1970 Цитаделата отговори следователя Орлинов
1968 Процесът Въло Игнатов
1967 Човекът в сянка Генчев
1967 С пагоните на дявола
(тв сериал)
5 полковник Дитрих, шеф на Гестапо
(в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1966 Семейство Калинкови
(тв сериал)
12 Калин Калинков, професор по хирургия
1966 Дворът с люлките д-р Василев, бащата на Васил
1965 Неспокоен дом Евтим Манасиев
1965 Късче небе за трима полковник Карастоянов
1965 До града е близо Балтов
1964 Когато гръм удари
1963 Смърт няма Велев
1963 Капитанът
1963 Легенда за Паисий Лаврентий
1961 Стръмната пътека Пелев
1961 Маргаритка таткото
1960 Отвъд хоризонта Добри
1959 Звезди
(Sterne)
ГДР/България бащата на Рут
1958 На малкия остров Доктора
1957 Животът си тече тихо... Марков (премиера: 1988)

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Звукороли и участия в звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за