Иван Кондов

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. (2022-09-09)

Иван Стоянов Кондов е български филмов и драматичен актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.). През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Работи на театралните сцени в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947 – 1950), Хасковския драматичен театър (1950 – 1952), Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957 – 1958) и Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1958 – 1959), Военния театър (1959 – 1966), театър „Сълза и смях“ (1966 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1973), театър „София“. Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това ръководи трупата на театър „София“.

Директор на театър Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1967 – 1969) и Драматично-куклен театър (Враца) (1973 – 1977) и (1980 – 1982).

Член на СБФД.

Иван Кондов е известен с ролите си в „Бягство в Ропотамо“, „Сиромашко лято“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“, „Процесът“, „Неспокоен дом“ и др.

Носител е на „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).

Има три деца. Владимир, от първия си брак, от брака си с актрисата Росица Данаилова – Ламбо, от брака си с Маргарита Кондова – Марта.

Умира на 8 септември 2004 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Заслужил артист (1963).
• Народен артист (1969).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1964).
• Димитровска награда (1964).
• Награда за най-добра мъжка роля за („Игрек 17“) във филма „Игрек 17“ (Варна, 1973).
• Награда за мъжка роля за ролята на пълномощника на ЦК във филма „Магистрала“ на ХIII ФБИФ (Варна, 1974).
• Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976).
• „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
• Орден „Стара планина“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
• „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – маркиз Поза
• „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Хамлет
• „Езоп“ (Гилерме Фигейреду) – Езоп
• „Майор Барбара“ (Джордж Бърнард Шоу) (1980) – Ендрю Андършафт
• „Дипломати“ (Надежда Драгова и Първан Стефанов) (1978) – граф Игнатиев

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
• „Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
• „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
• „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Фауст
• „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
• „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
• „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
• „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
• „Фауст“ (1963)
• „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)

Звукороли и участия в звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]

• „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Иван Кондов.

• Иван Кондов – „Е, има нещо налудничаво, но може би такава е красотата“ // movie.pop.bg. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 19 април 2007.
• Иван Кондов биография и филмография // bgmovies.info. Посетен на 19 април 2007.
• ((en)) Иван Кондов в Internet Movie Database
• ((ru)) Иван Кондов в КиноПоиск
• ((ru)) Иван Кондов в Кино-Театр

Нормативен контрол BNF CONOR.BG ISNI NLI J9U LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“