Иван Балсамаджиев
| Иван Балсамаджиев | |
| български актьор и певец | |
 | |
| Роден | 19 февруари 1953 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Работил | актьор, певец |
| Семейство | |
| Майка | Ангелина Пенкова |
| Съпруга | Десанка Павлович – филолог (българска филология) |
| Деца | Ангелин Балсамаджиев – режисьор |
| Уебсайт | |
| Иван Балсамаджиев в Общомедия | |
Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Троян на 19 февруари 1953 г. Oт малък е свързан с изкуството. Майка му Ангелина Пенкова е била монтажистка в студио „Екран“, баща му Илия – кинооператор.
Oт 7-годишен се занимава с йога, в юношеските си години печели медали от републикански шампионати по гимнастика и скокове във вода.[1]
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на Енчо Халачев. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър. Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичния театър в Перник. От 1985 до 1991 г. е в трупата на столичния „Сълза и смях“, където участва в повечето от постановките на театъра. Ролите му на сцената са над 70.
Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като „Ежко Бежко“, първия тв театър за деца, „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „Фолк шанс“, „С бъклица и дрян“. Издава и книга, озаглавена „Борбата със Злото в мен“ през 1999 г. Бил е женен и има един син.
Пял е и в две опери – „Светулка“ и „Концерт за смях, видео и симфоничен оркестър“ от Виктор Чучков.[2]
През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха.
Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]
Балсамаджиев се занимава с озвучаване на филми и сериали от началото на 80-те години на 20 век до 2009 г. Озвучавал е филми и сериали за БНТ, Българско видео, Александра Аудио и Доли Медия Студио.
Сред ролите му във войсоувър и нахсинхронните дублажи на игрални и анимационни филми и сериали са:
- „Полицаят се пенсионира“ (1970) – Игрален филм (комедия), войсоувър дублаж на Българско видео, 80-те години.
- „Призраци в блока“ (1981–1982) – сериал (комедия), войсоувър дублаж на Българската телевизия, първата половина на 80-те години.
- „Някои го предпочитат горещо“ (1959) – Игрален филм (комедия), войсоувър дублаж на Българската телевизия, 1986 г.
- „Алф“ (1986–1990) – сериал (комедия), войсоувър дублаж на Българската телевизия, 1989 г.
- Мигел (Кенет Брана) в „Пътят към Елдорадо“ (2000) – Анимационен филм (приключенски), насинхронен дублаж на Александра Аудио, 2001 г.
- Мяут в петте филма на филмовата поредица „Покемон“ – „Покемон: Първият филм“ (1999), „Покемон 2000: Филмът“ (2000), „Покемон 3: Филмът“, „Покемон: Завръщането на Мюту“ (2001) и „Покемон Джирачи: Повелителят на желанията" Анимационен филм (аниме), насинхронни дублажи на Александра Аудио, 2002-2005 г.
- Кучето Буч (Джим Къмингс) в „Том и Джери: Вълшебният пръстен“ (2001) – Пълнометражен анимационен филм, насинхронен дублаж на Александра Аудио, 2002 г.
- „Котки и кучета“ – Игрален филм (семейна комедия, екшън), войсоувър дублаж на Александра Аудио, през 2002 г.
- Фънгъс (Франк Оз) в „Таласъми ООД“ – Компютърно анимиран филм, насинхронен дублаж на Александра Аудио, 2002 г.
- Майк в „Клуб Маус“ – Анимационен сериал, насинхронен дублаж на Александра Аудио, 2003-2004 г.
- Водач на пасаж риби (Джон Раценбергер) в „Търсенето на Немо“ (2003) – Компютърно анимиран филм, насинхронен дублаж на Доли Медия Студио.
- „Антураж“ – сериал, войсоувър дублаж на студио Доли.
- „Легендата за Десперо“ (2008) – Компютърно анимиран филм, насинхронен дублаж на Александра Аудио.
- „Чудовища срещу извънземни“ (2009) – Компютърно анимиран филм, насинхронен дублаж на Александра Аудио.
- Стоун в „Камбанка и изгубеното съкровище“ (2009) – Компютърно анимиран филм, насинхронен дублаж на Александра Аудио, неговият последен озвучен филм преди смъртта му.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Иван Балсамаджиев е женен за Десанка Павлович, дъщеря на режисьора Жарко Павлович. Синът им Ангелин завършва маркетинг в УНСС и след това режисура в НАТФИЗ. Поставя 6 пиеси, в три от които главните роли поверява на баща си.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Умира на 57-годишна възраст в София на 3 април 2010 г.[3][4]
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Между два стола“ (Рей Куни)
- „Легендата за свети Георги Софийски“ (1984) – Мямет
- „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир)
- „Опит за летене“ (Йордан Радичков)
- „Тартюф“ (Молиер)
- „Онова нещо“ (Христо Бойчев)
- „Фантазьорите“ – (мюзикъл)
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Гледна точка“ (1977) (Василий Шукшин)
- „Пътник без багаж“ (1977) (Жак Ануи)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1996 | Лъки Пънч | |||
| 1987 | Един ден на доктор Андронова | д-р Монев | ||
| 1986 | Човек в Космоса | |||
| 1986 | Почти вълшебно приключение | 2 | фокусникът-вълшебник Панайот Панайотов | |
| 1985 | Константин Философ | 2 | византиец | |
| 1984 | Битката за Бяла Сълзлийка | 3 | ||
| 1984 | Толкова очаквани приятелства (тв) | журналистът Ангелов | ||
| 1984 | Хвръчило или прашка | |||
| 1984 | Преди да реши съдът | бащата | ||
| 1983 | Голямата игра | 6 | министър в правителството на Харивас | |
| 1983 | Константин Философ | 6 | византиец | |
| 1982 | Лавина | радиста | ||
| 1981 | Игра с огъня | учителят | ||
| 1981 | Дишай, човече! | доктор Добрев | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | синът, пратен на пазара с 3 пари (в 17 серия) | |
| 1979 | Момчето с окарината | 3 | „Доктора“, предателя-партизанин | |
| 1978 | Златният ключ | съселянин | ||
| 1976 | Щурец в ухото | приятелят на Бела | ||
| 1974 | Катина |
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Съдбата ни е песен – съвместен CD албум с Искра Радева и Маргарита Хранова (ИРД ООД, 2001)
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- „Борбата със злото в мен“ – биографична (1999), издателство „Самиздат“ [5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Иван Балсамаджиев вярваше, че и в Отвъдното има живот“, „24 часа“, 4 април 2010 г.
- ↑ „Иван Балсамаджиев“ Архив на оригинала от 2020-09-20 в Wayback Machine., dariknews.bg, 3 април 2010.
- ↑ „Почина актьорът Иван Балсамаджиев“, dariknews.bg, 3 април 2010.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ „Борбата със злото в мен. Иван Балсамаджиев“, „Книжен пазар“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Иван Балсамаджиев- Иван Балсамаджиев в
Internet Movie Database - Иван Балсамаджиев в kinopoisk
- Спомен за Иван Балсамаджиев, БНТ, 2 април 2017
- Иван Балсамаджиев, При соца като млад актьор или борбата със злото в мен, e-vestnik.bg, 1 май 2010
- Иван Балсамаджиев в discogs
|
