Зъб

Зъбите (на латински: dens, мн. ч. dentes) са многобройни костоподобни образувания в устната кухина, които служат за разкъсване на храната и първичната ѝ механична обработка. При животните служат и като оръжие за защита и нападение. Участват в образуването на звуците от речта.

Постоянните зъби при човека са 32 бр., а временните млечни – 20 бр.

Зъбите се разполагат в два реда – горна зъбна редица (по латералния ръб на двете горночелюстни и резцови кости) и долна зъбна редица (по дорзалния ръб на долната челюст).

При бозайниците има четири основни вида зъби, в зависимост от тяхната преобладаваща функция:

• резци (на латински: dentes incisivi) – служат за захапване и отрязване/откъсване на хапката;
• кучешки (на латински: dentes canini) – забиват се в хапката при нейното захващане и служат за задържане, докато тя бъде откъсната. Кучешките зъби са най-добре развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните животни кучешките зъби липсват или изникват само при мъжкарите.
• предкътници (на латински: dentes premolares) – служат за механично раздробяване на хапката.
• кътници (на латински: dentes molares) служат за механично раздробяване на хапката.
  • мъдреци – последните четири кътника при човека се наричат така, защото изникват при завършването на физическото му развитие.

Зъбите са билатерално симетрични органи – броят и местоположението на различните видове зъби от лявата страна на всяка зъбна редица съответства на броя и местоположението на зъбите от дясната страна.

По време на ембрионалното развитие на бозайниците и след раждането им изникват т. нар. млечни или временни зъби – на латински: dentes temporales. В периода между 6 – 7 и 12 – 13 годишна възраст временното съзъбие се замества с постоянно. След 16 – 18 годишна възраст започва пробивът на мъдреците. ^[1]

Зъбна формула[редактиране | редактиране на кода]

Зъбната формула е съкратен начин за записване на броя и видовете временни и постоянни зъби при различните видове, който се ползва от специалисти – биолози, стоматолози, лекари и др.

Разширеният начин за записване на зъбната формула на човека е:

Човек J ${\displaystyle {\frac {2(2)}{2(2)}}}$ C ${\displaystyle {\frac {1(1)}{1(1)}}}$ P ${\displaystyle {\frac {2(2)}{2(2)}}}$ M ${\displaystyle {\frac {3}{3}}=32(20)}$

Тя се разчита така:

• J – резци (dentes incisivi)
  • над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
  • под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
• C – кучешки (dentes canini)
  • над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) един постоянен, а до изникването му – един млечен (в скоби);
  • под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването му – един млечен (в скоби);
• P – предкътници (dentes premolares)
  • над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
  • под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
• M – кътници (dentes molares)
  • над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
  • под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
• = 32 (20) – общият брой на постоянните зъби е тридесет и два, а на временните – двадесет (в скоби).

Съкратеното записване на същата зъбната формула е:

Човек ${\displaystyle {\frac {2(2).1(1).2(2).3}{2(2).1(1).2(2).3}}=32(20)}$

Когато не изникват определен вид млечни зъби, не е задължително да се записва 0 на тяхното място. Но ако при някой вид не изниква определен тип постоянни зъби, на мястото му в зъбната формула задължително се изписва 0 или се оставя интервал.

Зъбни формули при някои видове[редактиране | редактиране на кода]

Кон ${\displaystyle {\frac {3(3).1(0).4(3).3}{3(3).1(0).3(3).3}}=42(24)}$

Говедо ${\displaystyle {\frac {0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}}=32(20)}$

Овца ${\displaystyle {\frac {0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}}=32(20)}$

Свиня ${\displaystyle {\frac {4(4).1(1).4(3).3}{4(4).1(4).4(3).3}}=44(32)}$

Куче ${\displaystyle {\frac {3(3).1(1).4(3).2}{3(3).1(1).4(3).3}}=42(28)}$

Котка ${\displaystyle {\frac {3(3).1(1).3(3).1}{3(3).1(1).2(2).1}}=30(26)}$

Строеж на зъба[редактиране | редактиране на кода]

На зъба ясно се различават три добре обособени части:

• клинична корона (на латински: calix dentis) – видимата част на зъба;
  • зъбна кутикула (на латински: cuspis dentis) – намира се върху короната
• зъбна шийка (на латински: collum dentis) – терминалната част на клиничната корона, завършваща на нивото на гингивалния (венечен) ръб – между короната и корена;
• корен/и (на латински: radix dentis) – могат да бъдат един или няколко; разполагат се в съответстващо легло (алвеола), в челюстните кости
  • апикален отвор (на латински: foramen apicis dentis) – през него навлизат кръвоносните съдове и нерви, които осъществяват трофичната и сетивна функция на зъба.

Зъбът е изграден от:

• зъбен емайл (на латински: enamelum) – най-външен слой;
• дентин (на латински: dentinum) – междинен (среден) слой;
• зъбна пулпа (на латински: pulpa) – вътрешна съединително-тъканна обвивка, „виталната“ част на зъба. В нея се намират:
• пулпна артерия (на латински: arteria pulpae)
• пулпна вена (на латински: vena pulpae)
• пулпен нерв (на латински: nervus pulpae)
• Околовръстно на корена се разполага зъбният цимент (cementum). Зъбът и прилежащите към него тъкани (периодонтално пространство, колагенови влакна и зъбна алвеола) формират неговия периодонциум.

Зъби при човека[редактиране | редактиране на кода]

Временни (млечни) зъби[редактиране | редактиране на кода]

Изникване на временните зъби при човека:

Постоянни зъби[редактиране | редактиране на кода]

Изникване на постоянните зъби при човека:

Посочените данни са средностатистически. Отклонения в пробива на зъбите от 6 до 8 месеца се считат за норма. Съществуват и полови различия. При мъжкия пол се наблюдава по-често забавен пробив.

Хигиена на зъбите[редактиране | редактиране на кода]

Оралната среда е изключително богата на микроорганизми. Занемарената устна хигиена и нередовните консултации със специалист – лекар по дентална медицина, са най-честите причини за заболявания на твърдите зъбни тъкани и пародонта. Ежедневно, под действието на микроорганизмите в натрупаната зъбна плака, простите въглехидрати се разграждат до киселини, които причиняват деминерализация на твърдите зъбни тъкани и развитие на кариозен процес. Това задължава редовното почистване и отстраняване на плаковия биофилм по всички зъбни повърхности. Подходящи методи са употребата на твърда четка за зъби, флуорни зъбни пасти, конци за междузъбните пространства, води за изплакване на устата и провеждането на професионална орална хигиена поне 2 пъти годишно. Техниката за почистване на зъбите е от особено значение, както и броят на измиванията, използването на разтвори за изплакване, конци за зъби. Задължителна е подмяната на четката на всеки 3 месеца.

Фази на почистване на устната кухина[редактиране | редактиране на кода]

1. Четката трябва да се постави така, че заострените снопчета да са под ъгъл 45° и почистването трябва да започне от венеца към върха на зъба.
2. Миенето на върховете на задните зъби трябва да става с кръгови движения.
3. Вътрешните повърхности се почистват с движения нагоре-надолу.
4. Заострените снопчета на четката за зъби се използват за почистване на дъвкателните повърхности, като миенето става внимателно напред-назад.
5. Почистването на езика от основата към върха с помощта на приспособление помага да се отстранят бактериите и човек да се предпази от лош дъх.
6. Препоръчително е почистването на зъбите с конец веднъж дневно. Това става като конецът се плъзга внимателно нагоре-надолу в междузъбното пространство, за да се отстранят остатъците от храна и плака.
7. Слюнката премахва повечето патогени в устната кухина. Нощем при събуждане да се отдели слюнка и с езика да се разнесе по горни и долни зъби и венци чак до кътниците. При постоянство това ще излекува възпалени венци.

Вредни храни и напитки за зъбите[редактиране | редактиране на кода]

Някои храни и напитки постепенно увреждат зъбите. Не се препоръчват междинни хранения, прекомерна консумация на въглехидрати и продукти с висока киселинност, дъвчащи храни, газирани и подсладени напитки.

• Храни и напитки с висока киселинност: цитрусови плодове, лимонов сок, оцет, червена боровинка, домати, газирани напитки и др. Киселинността им може да причини непоправими щети на зъбния емайл и значително да увеличи чувствителността на зъбите. Може да се добавя по щипка захар към яденето, за да се намали вредната киселинност.

• Продукти, които съдържат голямо количество нишесте: хляб, паста, лазаня, картофи. Нишестето полепва по зъбите, благоприятства образуването на зъбна плака и се преобразува в захари, които причиняват кариес.

• Дъвчащите бонбони и сушени плодове съдържат захар, която полепва по зъбите. Тя образува кариеси и разваля емайла.

• Пуканките и чипсът съдържат въглехидрати, които в контакт със слюнката образуват вредната за зъбите глюкоза, а тя създава риск от кариес. В пуканките има неизпукани зърна царевица, които могат да повредят пломбите и по-слабите зъби. Чипсът съдържа видове брашно, които могат да образуват зъбна плака.

• Дъвката има разрушително действие върху пломбите, коронките и мостовете на зъбите.

• Вино. Бялото вино намалява здравината на зъбния емайл. Червеното вино не се отразява на здравината на зъбите, но променя цвета им в неприятен сивкав нюанс.

• Боровинките не оказват влияние върху здравината на зъбите, но прекаляването с тях може да промени цвета им.

• Чаят трябва да е до 4 чаши на денонощие. Съдържа флуориди, които започват да вредят на зъбите при употреба на по-голямо количество. ^[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол AAT BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC

Портал „Медицина“