Зофия Налковска

Зофия Налковска
Zofia Nałkowska
Родена10 ноември 1884 г.
Починала17 декември 1954 г. (70 г.)
Професияписател, драматург, журналист, поет
Националност Полша
Активен период1898 – 1954
Жанрсоциална драма, мемоари
Известни творби„Граница“
НаградиВелик кръст на Ордена на Полското възраждане Командорски кръст на Ордена на Полското възраждане Офицерски кръст на Ордена на Полското възраждане Орден „Знаме на труда“ 1 степен, Полша Златен кръст за заслуги, Полша Медал за 10-годишнината на Полската народна република, Полша Златен орден за заслуги към литературата
СъпругЛеон Ригие (1904 – 1918)
Ян Юр-Гожеховски (1922 – 1929)
Подпис
Уебсайт
Зофия Налковска в Общомедия

Зофия Налковска (на полски: Zofia Nałkowska) е полска писателка, поетеса, журналистка и драматург, член на Националния национален съвет и на Законодателния Сейм и Сейма на Полската народна република от първия мандат.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Зофия Налковска е родена на 10 ноември 1884 г. във Варшава, Полша, в семейството на полския учен и публицист Вацлав Налковски и на Ана Шафранек, учителка и авторка на наръчници по география. Има една сестра. Учи в частно училище-интернат във Варшава. Следва в тайния Летящ университет, но също така придобива много от обширните си познания чрез самообучение.[2][1]

Омъжва се два пъти. Първият ѝ съпруг е журналистът и учител Леон Ригие (1875 – 1948), за когото се омъжва през 1904 г. и двамата съпрузи приемат калвинизма, за да улеснят евентуален развод в бъдеще. Бракът се разпада около 1909 г., но се развеждат през 1918 г. По това време тя живее в Келце и Краков, от 1922 г. във Варшава, както и известно време в Гродно и недалеч от Вилюс. През 1922 г. се омъжва повторно за бившия боец от Бойната организация на Полската социалистическа партия и ръководител на жандармерията на полските легиони подполковник Ян Юр-Гожечовски, който по-късно става комендант на държавната полиция на Полската република, след това командир на Гранична охрана и генерал. Развежда се с него през 1929 г.[1]

В периода 1906 – 1907 г. живее в Келце и участва в подготовката на прогресивно-демократичния седмичник „Ехото на Келце“ (Echa Kieleckie), публикувайки в него няколко разказа и преводи, както и обсъждайки въпроса за правата на жените. В междувоенния период работи за полското правителство в Бюрото за чуждестранна пропаганда и в Дружеството за настойничество на затворниците. След завръщането си във Варшава през 1926 г. ръководи литературен салон (в който участват личности като Витолд Гомбрович, Ян Кот, Карол Шимановски и Тадеуш Бреза) и пътува из Европа. През 1933 г. става част от екипа на литературната група „Предградие“ (Przedmieście). Същата година е назначена за член на Полската литературна академия, единствената жена в нея. През 30-те години активно участва в протести срещу санкционния режим и е един от организаторите на протести срещу политическото преследване в Полша. По време на германската окупация на Варшава заедно със сестра си Хана управляват магазин за тютюн, като едновременно участват в тайното литературно движение.[1]

След войната, участва в работата на Международната комисия за разследване на престъпленията на нацистите в Полша, в резултат от тази дейност е сборникът ѝ „Медальони“ от 1946 г. – сборник с разкази, документиращи времето на Втората световна война. През 1949 г. е делегат на Националния съвет на защитниците на мира на Конгреса на защитниците на мира в Париж. През ноември 1949 г. става член на Националния комитет за честване на 70-годишнината от рождението на Йосиф Сталин. Години наред от 1928 г. е заместник-председател на полския ПЕН клуб, участва в Главния съвет на Съюза на полските писатели и е член на Законодателния сейм.[1]

Прави своя литературен дебют като поетеса със стихотворението „Помня“ (Pamiętam) на 14-годишна възраст през 1898 г. в Przegląd Tygodniowy. Първият ѝ разказ „Орлица“ (Orlica) и публикуван през 1903 г. в списание Ogniwo. Публикува свои стихове във варшавските списания, вкл. в модернистичното списание „Химера“, а след това се насочва към прозата. Първият ѝ роман „Ледени полета“ (Lodowe pola) от трилогията „Жените“ е публикуван в списание „Истината“ (Prawdzie). Темата им е тясно свързана с движението „Млада Полша“, което разглежда теми, които не са тясно свързани с реалния живот, а с изследването на женската психика. С времето обаче тя започва да обръща все повече внимание на психологическата страна на човека, на човешките чувства в различни житейски ситуации.[1][3]

Повратният момент в творчеството ѝ настъпва с Първата световна война като се насочва към реалистичните социално-психологически романи. Първият ѝ успех е „Любовта на Тереза Хенърт“ (Romans Teresy Hennert) от 1923 г. Най-известна е с книгите си „Граница“ от 1935 г.; „Връзките на живота“ (Węzły życia) от 1948 г. и „Медальони“ (Medaliony) от 1947 г., които изобразяват различни аспекти на социалните и политически живот в буржоазна Полша и се характеризират с реализъм и психологическа дълбочина.[2][1][3]

За творчеството си получава много отличия. Най-известното ѝ произведение от междувоенния период е „Граница“, което получава Държавната литературна награда през 1935 г. Романът е екранизиран през 1938 и 1978 г. Удостоена е и със „Златната академична лавра“ на Полската литературна академия (Златен орден за заслуги към литературата).[1]

Гробът на Зофия Налковска на военното гробище Повонзки във Варшава

Зофия Налковска умира от мозъчен кръвоизлив на 17 декември 1954 г. във Варшава. Погребана е с пълни държавни почести на 21 декември 1954 г. в Алеята на заслужите във военното гробище „Повонзки“.[1]

През 1989 г. в Гродно е открит музей на Зофия Налковска към катедрата по полска филология на Гродненския университет „Янки Купала“. През 1992 г. в семейната къща на бащата на писателката във Воломин е създаден музей на Зофия и Вацлав Налковски.[1] В различни градове и села на Полша има улици, кръстени на нейно име. През 2019 г. във Воломин е поставен паметник на Зофия Налковска на скулптора Войцех Мендзелевски.[1] По решение на Международния астрономически съюз в нейна чест един от кратерите на Венера е наречен „Налковска“.

Къща музей „Зофия и Вацлав Налковски“ във Воломин
Паметник на Зофия Налковска във Воломин

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Жените“ (Kobiety)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lodowe pola (1904)[2][1][3]
  2. Kobiety (1906)
  3. Książę (1907)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Rówieśnice (1909)[2][1][3]
  • Narcyza (1911)
  • Noc podniebna (1911)
  • Węże i róże (1914)
  • Hrabia Emil (1920)
  • Na torfowiskach (1922), първата, непълна версия на Domu nad łąkami
  • Romans Teresy Hennert (1923)
  • Dom nad łąkami (1925) – автобиографичен роман, описващ дома от детството на писателката във Воломин
  • Choucas (1927)
  • Niedobra miłość (1928)
    Обич, изд. печатница „Линотип“ (1948), прев. Веселина Геновска
  • Granica (1935)
    Граница, изд.: „Народна култура“, София (1971, 1981), прев. Методи Методиев
  • Niecierpliwi (1938)
  • Węzły życia (1948)
  • Mój ojciec (1953)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Dom kobiet (1930)[1]
  • Dzień jego powrotu (1931)
  • Renata Słuczańska (1935) – по романа Niedobra miłość

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Koteczka, czyli białe tulipany (1909)[2][1][3]
  • Lustra (1914)
  • Między zwierzętami (1915)
  • Tajemnice krwi (1917)
  • Charaktery (1922)
  • Małżeństwo (1925)
  • Księga o przyjaciołach (1927) – с М. Й. Велополска
  • Ściany świata (1931)
  • Medaliony (1946)
  • Charaktery dawne i ostatnie (1948)
  • Widzenie bliskie i dalekie (1957)

Дневници[редактиране | редактиране на кода]

увод, редакция и бележки под линия от Хана Кирхнер
  1. Dzienniki czasu wojny (1970) – писани през годините на Втората световна война[1][3]
  2. Tom 1 – pisane w latach 1899 – 1905 (1975)[2]
  3. Tom 2 – pisane w latach 1909 – 1917 (1976)
  4. Tom 3 – pisane w latach 1918 – 1929 (1980)
  5. Tom 4 – pisane w latach 1930 – 1939 (1988)
  6. Tom 5 – pisane w latach 1940 – 1944 (1996)
  7. Tom 6 – pisane w latach 1945 – 1954 (2000)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1938 Granica
  • 1978 Granica
  • 1978 Haus der frauen – тв филм по пиесата Dom kobiet
  • 1978 Romans Teresy Hennert
  • 1987 Dom zien – тв филм
  • 1982 – 1999 Teatr Telewizji – тв сериал, 3 епизода

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на град Лодз (1929)[1]
  • Офицерски кръст на Ордена за възраждането на Полша (1930)
  • Златен кръст за заслуги (1946)
  • Орден „Знаме на труда“ I степен (1949)
  • Командор със звезда на Ордена за възраждане на Полша (1952)
  • Държавна награда на Полша (1953)
  • Медал за 10-годишнината на Народна Полша (1954)
  • „Златна академична лавра“ на Полската литературна академия (1936)
  • Кавалер на Големия кръст на Ордена за възраждането на Полша (посмъртно, 1954)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с ((en)) Биография и библиография в Culture.pl
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ((pl)) Биография и библиография в Granica (архив)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zofia Nałkowska в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зофия_Налковска&oldid=12202434“.