Западна Сърбия
Западна Сърбия включва т.нар. ужички край и областта Мачва с Шумадия (до планината Рудник, понеже често към областта се включват и земите по поречията на левите притоци на Велика Морава и в частност региона на горна Ясеница). [1]
Западна Сърбия е същинската част от Сърбия, за разлика от другата Стара Сърбия, чийто жители са известни като сърбиянци. [2]
Тихомир Павлов прави извода, че много чисто българско население е погълнато в самата Шумадия (отсам т.нар. моравска укрепителна система) преди век, т.е. от издаването на Хатишериф (1830) за автономия на княжество Сърбия. [3]
Населението на Западна Сърбия е от т.нар. динарски тип според Йован Цвиич – ужичани и херцеговинци, част от които от създаването на т.нар. военна граница масово се преселват от Херцеговина, Бърдата и Пещер към Войводина – през Мачва и Шумадия. [4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Савов, Ганчо. Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 93 – 103. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.
- ↑ Савов, Ганчо. Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 95. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.
- ↑ Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта), стр. 79. Издение на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.
- ↑ Савов, Ганчо. Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 108 – 112. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.
| |||||||||||
