Жак Лакан
| Жак Лакан Jacques Lacan | |
| френски психоаналитик и психиатър | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 септември 1981 г. Париж, Франция |
| Погребан | Франция |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Психология, психиатрия |
| Работил в | Университет Париж-VIII |
| Публикации | Écrits (1966) Séminaire (1953 – 1980) |
| Известен с | Символичното Въображаемото Реалното Стадий на огледалото |
| Повлиян | Георг Хегел, Фердинанд де Сосюр, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Зигмунд Фройд, Клод Леви-Строс, Александър Кожев, Жорж Батай |
| Повлиял | Юлия Кръстева, Джудит Бътлър, Люс Иригаре, Феликс Гатари, Славой Жижек, Жак-Ален Милер, Ален Бадиу, Луи Алтюсер |
| Семейство | |
| Съпруга | Силвия Батай |
| Деца | Жудит Милер |
| Други роднини | Жак-Ален Милер (зет) |
| Подпис |  |
| Жак Лакан в Общомедия | |
Жак Мари Емил Лакан (на френски: Jacques Marie Émile Lacan) е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата, философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, смятан е за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век, особено сред философите постструктуралисти. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка, включвайки несъзнателното, кастрационния комплекс, егото, идентификацията и езика като субективно възприемане и по такъв начин той очертава критическата си теория, литературните изследвания, френската философия на 20 век и клиничната психоанализа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жак Лакан е роден на 13 април 1901 година в Париж, Франция, в семейството на успешен търговец на сапуни и ревностна католичка. Учи в йезуитско училище, а през 1931 година завършва медицина в Парижкия университет. По това време симпатизира на крайнодясната организация „Аксион франсез“, която по-късно остро критикува.
След дипломирането си Лакан специализира психиатрия и става съдебен психиатър. През следващите години започва да се занимава с психоанализа, а от 50-те години започва да води целогодишни семинари, които оказват силно влияние върху нейното развитие. През 1980 година закрива своята школа, тъй като напредналата възраст и влошеното му здраве не му позволяват да продължи да провежда семинарите.
Умира на 9 септември 1981 година в Париж на 80-годишна възраст.
| Част от статиите на тема |
| Психоанализа |
|---|
| Концепции |
| Важни личности |
| Важни произведения |
| Училища на мисълта |
Основни концепции[редактиране | редактиране на кода]
- Завръщане към Фройд
„Завръщането при Фройд“ на Лакан набляга на подновено внимание към оригиналните текстове на Фройд и радикалната критика на его психологията, Мелани Клайн и теорията на обектните отношения.
Критика[редактиране | редактиране на кода]
Някои критици отхвърлят Лакан и неговата работа като безразборна и говорене в стил „на едро“. Франсоа Рустан[1] нарича лакановата продукция „екстравагантна“ и „некохерентна система на псевдонаучно дрънкане“. В „Модерни глупости“ Алан Сокал и Жан Брикмон обвиняват Лакан в „повърхностна ерудиция“ и в злоупотреба с научни концепции, които не разбира. Причината за критиката на Сокал и Брикмон е фактът, че Лакан често инкорпорира в своята работа математически термини, например елементи от топологията.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- De la psychose paranoïaque dans ses rapports avec la personnalité, Paris, Le Seuil, 1975
- Écrits, Paris, Le Seuil, 1966; réed. 1999 ISBN 2-02-038054-4
- Le Séminaire, Paris, Le Seuil, 1973
- Autres écrits, Paris, Le Seuil, 2001 ISBN 2-02-048647-4
- Pas tout Lacan, École de la cause freudienne, Paris, 2012
- На български език
- Жак Лакан. Семейните комплекси. С., Сиела, 2008.
- Жак Лакан. За Имената-на-Бащата. С., Сиела, 2011.
- За него
- Ален Вание, Лакан, изд. „Лик“ (2000), прев. Ирена Кръстева
- Янис Ставракакис и Никое Хризолорас, Наслаждението (което не мога да получа): теорията на Лакан и анализът на национализма. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“ СУ, 2011
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Франсоа Рустан (Roustang, François), „Лаканиански делюзии“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Въведение
- ((en)) Lacan Dot Com
- ((en)) Връзки за Жак Лакан
- ((en)) Matthew Sharpe, Jacques Lacan (1901—1981), The Internet Encyclopedia of Philosophy
- ((fr)) École de la Cause Freudienne Архив на оригинала от 2008-12-24 в Wayback Machine.
- ((fr)) École Lacanienne
- Практика
- ((en)) Център за фройдова анализа и изследвания CFAR (Centre for Freudian Analysis and Research) Базирана в Лондон агенция за обучение и тренинг по психоанализа.
- ((en)) Начална страница на сайта на Лаканианската школа по психоанализа и общество в Сан Франциско за лаканиански изследвания (Lacanian School of Psychoanalysis и San Francisco Society for Lacanian Studies)
- ((en)) Лондонско общество на новата лаканианска школа (The London Society of the New Lacanian School) Сайтът включва онлайн библиотека на клинични и теоретични текстове
- ((en)) Мелбърнско фройдово училище, Школа за лаканианска психоанализа Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine. (The Freudian School of Melbourne, School of Lacanian Psychoanalysis) Клинично и теоретично обучение и тренинг по психоанализа.
- Jacques Lacan (1901 – 1981) ((pt))
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques Lacan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
