Ефрем Чучков

Ефрем Чучков
български революционер
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, фото Александър Владиков
Роден
Починал
1 октомври 1923 г. (52 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Ефрем Чучков в Общомедия

Ефрем Чучков, наричан Чучето, Чучката и Симеон,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 година в град Щип,[3] тогава в Османската империя. Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия. Учи в Кюстендилското педагогическо училище, където членува в Младежкото македонско дружество.[4] След завършване на средно образование учителства в Ново село, а след това заедно с Гоце Делчев учи във Военното училище в София. Заедно с Делчев напуска училището.

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Педагогическото училище в Казанлък в 1896 година и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна дейност като деец на ВМОРО. След избухването на Винишката афера от ноември 1897 година минава в нелегалност и се прехвърля в България. През април 1898 година се прехвърля в Македония като войвода на чета и след като успешно приключва задачите си се изтегля в България през юни същата година.[5] Той е сред първите организатори на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.[6]

Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата
Павел Христов, Ефрем Чучков и Милан Матов, Солун, 1906 година
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Чучков (шести във втората колона).

За кратко през 1902 година е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил.[7] На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.

След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 година Ефрем Чучков заедно с Тодор Александров са окръжни началници на Скопския революционен окръг.[10]

На Кюстендилския конгрес от 1908 година Ефрем Чучков е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов[11].

В Балканската война командва отряд № 35, който освобождава Кочани. Заедно с четите на Славчо Абазов и Георги Гочев завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите. При Щип четата на Чучков пленява над 150 отстъпващи турски войници и разбива турците при Султан тепе. В Щип четата на Чучков симулира пред сръбските власти, че в града са влезли български войски, за да може той да остане в българската окупационна зона.[12]

През Първата световна война е кмет на Щип.[13] Подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[14]

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се противопоставя на възраждащата се ВМРО. Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и участва активно във възстановяването на ВМРО.[15] Става войвода на чета в Малешевско и Царевоселско, като по това време негов четник е и Дончо Христов.[16] Чучков е втората авторитетна фигура във възстановената организация след лидера ѝ Александров. През 1922 година, четата на Чучков се сражава 7 пъти със сръбски части в Малешевско и Кочанско.[17]

Тежко болен, Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година.[18][19]

Племенникът му Емануил Чучков е виден югославски географ.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чучков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Чучков
(1870 – 1923)
 
Христо Чучков
 
Виктория Чучкова
(1885 – ?)
 
Панайот Манов
(1867 – 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Чучков
(1910 – 1991)
 
Спиридон Чучков
 
Вера Миланова
Небреклиева
 
Емануил Чучков
(1901 – 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктор Чучков
(р. 1946)
 
Явор Чучков
 
Миляна Чучкова-Гюрковска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктор Чучков
(р. 1971)
 
Борислав Чучков
(р. 1975)
 
 
 
Олга Гюрковска
 
 
 
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87, 105.
  2. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 704.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 529.
  4. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
  5. ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.21 – 22.
  6. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 12.
  7. ↑ Дино Кьосев, „Гоце Делчев. Писма и други материали“
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  10. ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к „Македония“, брой 32, 9 септември 1998 г., архив на оригинала от 26 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256579684202375&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/t_aleks.html, посетен на 26 октомври 2009 
  11. ↑ 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
  12. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 – 23.
  13. ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов: отвъд легендите. Т. 1. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540725864. с. 59.
  14. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 25.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 189.
  17. ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 103.
  18. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 150 - 152.
  19. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 374 – 375.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефрем_Чучков&oldid=12190906“.