Еторе Скола

Еторе Скола Ettore Scola
италиански режисьор и сценарист
Еторе Скола (1983)
Роден	10 май 1931 г. Тревико, Италия
Починал	19 януари 2016 г. (84 г.) Рим, Италия
Националност	Италия
Учил в	Римски университет „Сапиенца“
Режисура
Активност	1964-2016
Значими филми	„Обичахме се толкова много“ (1974) „Грозни, мръсни и зли“ (1976) „Един особен ден“ (1977)
Семейство
Деца	2
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Еторе Скола в Общомедия

Еторе Скола (на италиански: Ettore Scola) е италиански режисьор и сценарист, известен с филми като „Обичахме се толкова много“ (1974), „Грозни, мръсни и зли“ (1976), „Един особен ден“ (1977), „Терасата“ (1980), „Сплендор“ (1988) и много други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1931 г. в многолюдното семейство на лекар в Тревико, Италия. Там филми се прожектират два пъти годишно: идват с камион и поставят екран на главния площад. Дългоочакваните филмови предавания се превръщат в истински празници за момчето. Спомените за тях завинаги ще му оставят носталгична болезненост и в крайна сметка ще бъдат отразени във филма му „Разкош“, историята за „възходите“ и „паденията“ на провинциално кино и неговия собственик, който през 80-те години е напълно разорен от телевизията.

Докато следва в Юридическия факултет на Римския университет, Еторе Скола сътрудничи на хумористичното списание „Марк Аврелий“ като художник и се запознава с Федерико Фелини.

Завършва Юридическия факултет и от 1951 г. започва да присъства с хуморески и скечове в сатирични списания и по радиото. През 1953 г. дебютира като сценарист, пишейки за Дино Ризи и други режисьори, често в сътрудничество с Руджеро Макари.

Умира на 19 януари 2016 г. в Рим.^[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор реализира общо 41 филмови проекта, а като сценарист участва в над 80 продукции. Централната тема на Скола винаги е била „представянето на социалните условия на фона на политиката“.

Виторио Гасман, Нино Манфреди, Марчело Мастрояни и Стефания Сандрели са едни от актьорите, с които работи най-често.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• 1975 – Голямата награда на Московския кинофестивал за филма „Обичахме се толкова много“
• 1976 – „Най-добър режисьор“ на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
• 1977 – Награда „Сезар“ за филма „Обичахме се толкова много“
• 1978 – Награда „Сезар“ „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
• 1980 – Награда на Фестивала в Кан „Най-добър сценарий“ за филма „Терасата“
• 1984 – Награда „Сезар“ „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“
• 1984 – Сребърна мечка на Берлинския международен кинофестивал „Най-добър режисьор“ за филма „Балът“^[2]
• 1984 – Награда на вестник „Berliner Morgenpost“ за филма „Балът“
• 1987 – Сребърна лента на Италианската национална асоциация на киножурналистите за най-добра режисура за филма „Семейството“
• 1990 – Награда „Пиетро Бианчи“ на Венецианския кинофестивал
• 2001 – Сребърен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

• 1970 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма Драма на ревността
• 1976 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Грозни, мръсни и зли“
• 1977 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Един особен ден“
• 1978 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Един особен ден“
• 1979 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Новите чудовища“
• 1980 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Терасата“
• 1981 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Любовни страсти“
• 1982 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Нов свят“
• 1984 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Балът“
• 1984 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Балът“
• 1987 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Семейството“
• 1988 – Награда Оскар за „Най-добър чуждоезичен филм“ за филма „Семейството“
• 1989 – Златна палма на Фестивала в Кан за филма „Сплендор“
• 1991 – Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за филма „Пътешествието на капитан Фракас“^[3]
• 1995 – Златен лъв на Венецианския кинофестивал за филма „Роман за един беден юноша“
• 2001 – Награда за най-добър филм – Златен „Свети Георги“ на Московския кинофестивал за филма „Нелоялна конкуренция“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Еторе Скола в Internet Movie Database
• „Сбогом и на Еторе Скола“, drugotokino.bg, 20 януари 2016
• Геновева Димитрова, „Еторе Скола (1931 – 2016)“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2016

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat