Елешница (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.
| Елешница | |
 | |
  Елешница  Елешница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1194 души[1] (15 март 2024 г.) 18,1 души/km² |
| Землище | 66,156 km² |
| Надм. височина | 761 m |
| Пощ. код | 2782 |
| Тел. код | 07446 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 27293 |
| Демоним | елешничани |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Елешница Сашо Мицин (ГЕРБ) |
| Елешница в Общомедия | |
Елѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разложка Елешница е разположена в южното подножие на северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.
Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.[2] Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.
Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността „Небуш“ се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани.[3]
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1832 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.[5]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души българи-християни.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.[8]
Уранодобив[редактиране | редактиране на кода]
Дълго време Елешница е урановият център на България. Близо до селото се намира урановото находище Елешница.[9] Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | |
| Общо | 1424 |
| Българи | 1356 |
| Турци | - |
| Цигани | 12 |
| Други | 8 |
| Не се самоопределят | 3 |
| Неотговорили | 45 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Основна религия е християнството.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.
В селото съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[11]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Елешница
Атанас Попгьоргев (1850 – 1945), български свещеник и революционер- Атанас Праматаров, български свещеник
- Вела Чорева (1888 - 1960), майка героиня
- Владимир Дивизиев (1923 – 1993), български учен, бивш ректор на ВМЕИ – София
- Иван Кърпачев (? – 1879), български революционер
- Иван Попатанасов (1862 – 1935), български революционер, деец на ВМОРО
- Иван Праматаров (1841 – 1917), български учител
- Константин Попатанасов (1892 – 1973), български офицер, войвода на ВМРО и дипломат
- Кръстю Бояджиев (1873 – ?), протестантски пастор и просветен деец
- Методи Кърпачев (1921 – 1999), български революционер
- Петър Андасаров (р. 1937), писател
- Петър Дивизиев (1805 – 1881), български общественик
- Радостина Паньова, българска народна певица
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Великденски кукерски събор
- „Рок Елешница“ [12]
- Фолклорен фестивал
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
До средата на XIX век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).
След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло „задушено“ капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.
Други местни ястия са качамакът и шуплата.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт на с. Елешница
- Снимки от селото. Снимки на кукери, гомаре и крачумани.... Архив на оригинала от 2006-10-28 в Wayback Machine.
- Новото гробище Архив на оригинала от 2006-09-24 в Wayback Machine.
- Българският Илиопол
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николов, Васил. Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко, Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 11 – 14.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 173.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
- ↑ Уранова мина и хвостохранилище Елешница За земята 23 октомври 2014; посетен на 23 март 2018
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ www.sesc-bg.org
- ↑ Рок Елешница
| |||||||||||||
