Елена Чудинова

Елена Чудинова
	Елена Чудинова
	Елена Чудинова през 2015 г.
Родена	3 септември 1959 г. (64 г.) Москва, СССР
Професия	писател, журналист, публицист
Националност	СССР, Русия
Активен период	1970-
Жанр	исторически роман, научна фантастика, документалистика, публицистика
Тема	история на Русия
Направление	традиционализъм, консерватизъм
	Повлияна от Ерих Мария Ремарк, Жан Распай;
Уебсайт	elenachudinova.com
	Елена Чудинова в Общомедия

Елена Чуди́нова е руска филоложка по образование, авторка на произведения в жанровете драма, детска литература, научна фантастика, исторически роман, публицистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Елена Петровна Чудинова е родена на 3 септември 1959 г. в Москва, СССР, в семейството на палеонтолозите Пьотр и Инна Чудинови. Завършва филология в Московския университет.

Започва да пише поезия на исторически теми през 1970 г. През 1993 г. е издаден първият ѝ исторически роман „Держатель знака“ за гражданската война в Русия.

През 2005 г. е издаден дистопичният ѝ роман „Джамията „Парижка Света Богородица“: 2048 година”. През 2048 г. властта в Западна Европа е завзета от ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия, узаконен е шериатът, християнството е подложено на унищожение, а християните са натикани в гета. Символ на съпротивата става катедралата „Парижка Света Богородица“, чиято съдба обединява националисти и католици. Романът става бестселър в Русия с издадени над 100 000 екземпляра. За него е удостоена с наградата „Басткон“. Заради антиислямската му тема в Западна Европа първоначално е предоставен свободно в Интернет, а едва доста по-късно е публикувана книгата. През 2011 г. по темата на романа е направен 4-сериен документален филм от режисьора Владимир Синельников.

В периода 2007 – 2011 г. работи като колумнист в списание „Експерт“. От 2010 г. води води авторската програма „Час на писателя“ по православното радио „Радонеж“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Держатель знака (1993) – през 2013 г. издаден в 2 тома, „Держатель знака“ и „Торжество знака“ с приложение събрани стихове на исторически теми
Неферт (2003)
Мечеть Парижской Богоматери (2005)
Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048, изд. „Велик архонтски събор“ (2013), прев. Надя Попова