Елена Дементиева

Елена Дементиева
Elena Dementieva
Информация
Държава	Русия
Родена	15 октомври 1981 Москва, СССР
Живее в	Москва, Русия
Височина / Тегло	180 cm / 64 kg
Кариера
Професионална	25 август 1998
Оттеглила се	29 октомври 2010
Пари от наградни фондове	$9,844,090
Сингъл
Победи-загуби	576–273
Титли от WTA Тур	9
Други титли	3
Най-висока позиция	4 (25 октомври 2004)
Двойки
Победи-загуби	152–86
Титли от WTA Тур	6
Други титли	3
Най-висока позиция	5 (14 април 2003)
Отборно
Фед Къп	Русия (1999, 2001 – 2003, 2005 – 2006)
Друго
Летни олимпийски игри Сидни 2000 – сингъл Пекин 2008 – сингъл
Информацията е актуална към 17 август 2008
Елена Дементиева в Общомедия

Елена Вячеславовна Дементиева (на руски: Елена Вячеславовна Дементьева) е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.

Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав – електроинженер, и Вера – учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.

Но конкуренцията за спортовете била голяма. „Динамо“ и „Централният клуб на армията“ отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб „Спартак“, където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.

Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. „Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт“, казва Дементиева.

Тя участва и печели първия си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите „вкъщи“, в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.

„Под крилото“ на Сергей Пашков в „Централния клуб на Армията“ (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.

Възходът ѝ в спорта е много бърз. Поставена на 182 място през 1998 г., тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис – на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур – успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер „почти без бой“ – 6 – 2, 6 – 1.

През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите – все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 – записва два успеха срещу №42 и №46 в света – Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7 – 6(5), 6 – 7(3), 1 – 6).

През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1 – 6, 6 – 3, 7 – 6(5) след като губи мача с 1 – 4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем – чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и Уимбълдън и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал – този в Палермо.

През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2 – 6, 4 – 6. Първи полуфинал и на турнир от I категория – в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2 – 4. Все пак, не стига финал – пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур – най-напреднал играч в световната ранглиста.

2001 е втората поредна година, в която „хубавата Елена“ Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия – позиция, която се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като „най-лошия сервис сред най-добрите играчи“. Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис с удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на „1 часа“ (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за „2 часа“.

За първи път сред най-добрите (2002 – 2003)[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3 – 1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6 – 3, 6 – 1 – първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала – в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големия тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жустин Енен-Арден. Класира се за шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг.

През сезона се оформя здрава връзка в играта на двойки със словашката тенисистка Хусарова – заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд – №4 на 14 април 2003).

През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от „елитната десетка“ (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 – най-голямото си постижение до този момент – и номер 1 на Русия – между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първия си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жустин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4 – 6, 2 – 4 до крайното 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарния баланс 0 – 10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур – губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4 – 6, 2 – 5 30 – 15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жустин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6 – 4 4 – 2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден – в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.

Истинският връх (2004 – 2005)[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка – достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6 – 0, 6 – 7(2), 2 – 0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6 – 1, 6 – 3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6 – 4, 6 – 3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6 – 0, 7 – 5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина – 6 – 1, 6 – 2 – първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк – след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6(1) и номер 8 Каприати 6 – 0, 2 – 6, 7 – 6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи – този път 3 – 6, 5 – 7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първия си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първия си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0 – 6, 6 – 0, 6 – 4, след като е губела третия сет с 1 – 4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория – в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6 – 3, 5 – 7, 7 – 6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината – Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал – губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.

През 2005 Дементиева за трета поредна година завършва в голямата десетка, като през целия сезон достига до 8 полуфинала или по-напред, а успехите ѝ на двойки и героизмът като участник във Фед Къп въобще не остават незабелязани. Играе 13 и 14 финал в Чарлстън (губи от Енен-Арден с 6 – 7, 4 – 6, след като води с 5 – 3 в първия сет и пропилява възможност да го спечели при 5 – 4) и Филаделфия (справя се с Пешке на четвъртфинала и успява да се вмъкне в Шампионата на WTA Тур; губи финала срещу Моресмо след 5 – 7, 6 – 2, 5 – 7, след като се е завърнала след 1 – 4 в третия сет и сервирала за титлата при 5 – 4). Най-големият от полуфиналите, разбира се, би могъл да е само от Големия шлем – на Ю Ес Оупън отстранява водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт с 6 – 1, 3 – 5, 7 – 6(6) на четвъртфинала и взима втората си победа над „царуващ“ номер 1 в света след като е победила Мартина Хингис в Москва през 2001; губи мача си с Мери Пиърс; за четвърти път през последните две години тя успява да измъкне третия заключителен сет след тайбрек в Ню Йорк. Играе на полуфиналите в Сидни (отказва се в мача си срещу Саманта Стосър поради болест), Индиън Уелс (и печели 300-ния си мач по време на престоя си там, срещу Татяна Головин, а след това и петата поставена Светлана Кузнецова със 7 – 5 в третия сет, но е победена от бъдещата шампионка Ким Клайстърс; след това преминава границата от $5,000,000 от наградни фондове – първата рускиня с подобно постижение), Лос Анджелис (губи от Хантухова), Филдерщат (прекъсва поредицата от 7 поредни загуби срещу Ким Клайстърс с 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 на четвъртфинала; по думите ѝ "това е най-добрият мач, който някога е играла, и то прекъсвайки серията от 21 поредни победи за шампионката от Ю Ес Оупън 2005; губи битката с Амели Моресмо за първи път от четири мача помежду им насам), Москва (побеждава двукратната носителка на трофея Анастасия Мискина на четвъртфиналите, но губи полуфиналният двубой със Скиавоне). Достига четвъртия кръг и на четирите останали най-големи турнира – в Австралия губи след 7 – 6(3), 6 – 7(4), 2 – 6 от Пати Шнидер (след като е повела с 4 – 0 във втория сет), Ролан Гарос|Франция не се справя с бъдещата полуфиналистка Елена Лиховцева – 6 – 7(3), 7 – 5, 5 – 7, а Англия е мястото за провал срещу Мискина – 6 – 1, 6 – 7(9), 7 – 5 (водейки с 3 – 0 във втория сет и 2 мачбола в тайбрека). В края на сезона отпада рано-рано в шампионата за трета поредна година и за втора година без нито една победа (загуби от Мери Пиърс, Амели Моресмо и Ким Клайстърс). Непрестанно е в топ 10 от септември 2003 насам. На двойки грабва шестия трофей в кариерата си в Лос Анджелис, но остава втора в Сидни и Открито първенство на САЩ. Представяйки Русия, смело повежда сънародничките си срещу Италия (4 – 1) в първия кръг, САЩ (4 – 1) на полуфинала и Франция (3 – 2) в третия по пътя към втората шампионска титла за Русия.

(2006 – 2007)[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 Дементиева за четвърта поредна година завършва сезона в челната десетица, като взима петият и шестия си трофей; печели най-голямата си титла – в Токио на турнир от I категория (като №2 в схемата, справя се с №5 и №4 в турнира Вайдишова и Мискина на четвъртфинала и полуфинала, а на финала взима победата с 6 – 2, 6 – 0 над получилата „уайлд кард“ Мартина Хингис), а в късното лято и тази в Лос Анджелис (като №3 в схемата, „взима скалпа“ на топпоставената Мария Шарапова със 7 – 5, 6 – 2 на полуфинала и №16 Йелена Янкович след 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 на финала, след като е повела с 5 – 0 в третия сет преди сръбкинята да се завърне в битката; променя статистиката срещу Мария Шарапова на 2 – 5 след полуфинала); след това на 14 август се завръща в топ 5 за първи път от юли 2005. Освен това остава втора на Индиън Уелс (като номер 4 в турнира, побеждава номер 1 в схемата Жустин Енен-Арден с 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5 на полуфинала, след като е изоставала с 2 – 5 във втория сет; все пак губи на финала срещу Шарапова след 1 – 6, 2 – 6). Играе на полуфинал четири пъти – в Антверпен (губи от Ким Клайстърс в три сета), Варшава (отново губи от бъдещата шампионка Клайстърс), Хертогенбош (губи от бъдещата шампионка Михаела Крайчек след 6 – 1, 6 – 7(5), 4 – 6 след като изпуска мачбол при 5 – 4 във втория сет), Москва (побеждава Пати Шнидер, но не и бъдещата шампионка Анна Чакветадзе в три сета), а други седем пъти губи мача за „най-добрите осем“, сред които се очертават тези в Уимбълдън (на първия си четвъртфинал там, като №7 в схемата, губи от №4 Мария Шарапова с 1 – 6, 4 – 6) и Ю Ес Оупън (губи от №19 Йелена Янкович). На пет турнира е отпаднала преди четвъртфинала, включително и на Аустрелиън Оупън (№9 в схемата, губи още първия кръг срещу Юлия Шруф), а на Ролан Гарос (губи от №31 Шахар Пеер след 4 – 6, 5 – 7 след като е водела с 4 – 1 и в двата сета). Отново записва участие в крайния Шампионат на WTA Тур, но записва отново три загуби в груповата фаза (Мария Шарапова, Светлана Кузнецова, Ким Клайстърс). На двойки губи финала в Берлин и полуфиналите в Париж и Хертогенбош (всичките с Флавия Пенета). Повежда Русия към загубата от Белгия (побеждава Ким Клайстърс, но губи мача с Жустин Енен-Арден), а след това и към победата срещу Хърватия.

Сезон 2007 не започва обещаващо за Елена – губи втория кръг в Сидни (отстранена от На Ли след 5 – 7 в третия сет) и четвъртия в Мелбърн (губи мача с Никол Вайдишова. През февруари обаче достига полуфинал в Токио (губи от оказалата се шампионка Мартина Хингис), но губи още първия си мач в Антверпен. Поредица контузии ѝ пречат да играе през март и април, но се завръща триумфално през май, достигайки четвъртфинала в Рим (като номер 10, но губи от третата и бъдеща шампионка Йелена Янкович). Грабва първата си титла в Истанбул, но не се доказва на Ролан Гарос – губи третия кръг срещу поставената под номер 18 Бартоли. Уимбълдън не се оказва особено успешен – отстранена е от непоставената австрийка Тамира Пашек в три сета, но в края на месец юли стига полуфинала в Сан Диего, на който по-добра се оказва Пати Шнидер. През следващия месец достига до четвъртфиналите в Лос Анджелис където защитава титлата си, но не успява – губи мача си с Мария Шарапова. По-късно стига и полуфиналите в Ню Хейвън. На Ю Ес Оупън губи от друга австрийка – Зибиле Бамер и ѝ дава възможността да играе в четвъртия кръг. По-късно през септември губи и втория си мач в третия кръг в Пекин срещу взела титлата в Бали само преди седмица – Линдзи Дейвънпорт с 6 – 7(1), 1 – 6.

Финали на турнирите от WTA Тур[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (7)[редактиране | редактиране на кода]

титла №	дата	турнир	настилка	противник на финала	резултат
1.	20 април 2003	Амелия Айлънд, САЩ	клей (открит)	Линдзи Дейвънпорт	4 – 6, 7 – 5, 6 – 3
2.	14 септември 2003	Бали, Индонезия	твърд (открит)	Чанда Рубин	6 – 2, 6 – 1
3.	21 септември 2003	Шанхай, Китай	твърд (открит)	Чанда Рубин	6 – 3, 7 – 6(6)
4.	3 октомври 2004	Хазелт, Белгия	клей (открит)	Елена Веснина	0 – 6, 6 – 0, 6 – 4
5.	5 февруари 2006	Токио, Япония	килим (закрит)	Мартина Хингис	6 – 2, 6 – 0
6.	13 август 2006	Лос Анджелис, САЩ	твърда (открит)	Йелена Янкович	6 – 3, 4 – 6, 6 – 4
7.	26 май 2007	Истанбул, Турция	клей (открит)	Араван Резаи	7 – 6(5), 3 – 0 и отказване на Резаи

Титли на двойки (6)[редактиране | редактиране на кода]

титла №	дата	турнир	настилка	партньор	противници на финала	резултат
1.	12 май, 2002	Берлин, Германия	клей (открит)	Жанет Хусарова	Даниела Хантухова Аранча Санчес-Викарио	0 – 6, 7 – 6(3), 6 – 2
2.	16 юли, 2002	Сан Диего, САЩ	твърда (открит)	Жанет Хусарова	Даниела Хантухова Ай Сугияма	6 – 2, 6 – 4
3.	6 октомври, 2002	Москва, Русия	килим (открит)	Жанет Хусарова	Надя Петрова Йелена Докич	2 – 6, 6 – 3, 7 – 6(7)
4.	11 ноември, 2002	Лос Анджелис, САЩ	килим (закрит)	Жанет Хусарова	Елена Лиховцева Кара Блек	4 – 6, 6 – 4, 6 – 3
5.	21 юни, 2003	Хертогенбош, Холандия	трева (открит)	Лина Краснорутская	Надя Петрова Мери Пиърс	2 – 6, 6 – 3, 6 – 4
6.	14 август, 2005	Лос Анджелис, САЩ	твърда (открит)	Флавия Пенета	Бетани Матек Анджела Хейнс	6 – 2, 6 – 4

Загубени финали на сингъл (11)[редактиране | редактиране на кода]

финал №	дата	турнир	настилка	противник на финала	резултат
1.	1 октомври, 2000	Олимпиада, Австралия	твърда (открит)	Винъс Уилямс	6 – 2, 6 – 4
2.	4 март, 2001	Акапулко, Мексико	клей (открит)	Аманда Кьотцер	6 – 2, 1 – 6, 2 – 6
3.	7 октомври, 2001	Москва, Русия	килим (закрит)	Йелена Докич	3 – 6, 3 – 6
4.	22 юни, 2002	Хертогенбош, Холандия	трева (открит)	Елени Данилиду	6 – 3, 2 – 6, 3 – 6
5.	4 април, 2004	Маями, САЩ	твърда (открит)	Серина Уилямс	1 – 6, 1 – 6
6.	3 юни, 2004	Ролан Гарос, Франция	клей (открит)	Анастасия Мискина	1 – 6, 2 – 6
7.	11 септември, 2004	Ю Ес Оупън, САЩ	твърд (открит)	Светлана Кузнецова	3 – 6, 5 – 7
8.	17 октомври, 2004	Москва, Русия	твърда (закрит)	Анастасия Мискина	5 – 7, 0 – 6
9.	17 април, 2005	Чарлстън, САЩ	клей (открит)	Жустин Енен-Арден	5 – 7, 4 – 6
10.	6 ноември, 2005	Филаделфия, САЩ	твърда (закрит)	Амели Моресмо	5 – 7, 6 – 2, 5 – 7
11.	18 март, 2006	Индиън Уелс, САЩ	твърда (открит)	Мария Шарапова	1 – 6, 2 – 6

Загубени финали на двойки (7)[редактиране | редактиране на кода]

титла №	дата	турнир	настилка	партньор	противници на финала	резултат
1.	7 октомври, 2001	Москва, Русия	килим (закрит)	Лина Краснорутская	Анна Курникова Мартина Хингис	6 – 7(3), 3 – 6
2.	10 февруари, 2002	Париж, Франция	килим (закрит)	Жанет Хусарова	Мейлин Ту Натали Деши	отказване
3.	16 март, 2002	Индиън Уелс, САЩ	твърда (открит)	Жанет Хусарова	Лиса Реймънд Рене Стъбс	5 – 7, 0 – 6
4.	8 септември, 2002	Ю Ес Оупън, САЩ	твърда (открит)	Жанет Хусарова	Вирхиния Руано-Паскуал Паола Суарес	2 – 6, 1 – 6
5.	15 януари, 2005	Сидни, Австралия	твърда (открит)	Ай Сугияма	Саманта Стосър Брайан Стюарт	отказване
6.	10 септември, 2005	Ю Ес Оупън, САЩ	твърда (открит)	Флавия Пенета	Лиса Реймънд Саманта Стосър	2 – 6, 7 – 5, 3 – 6
7.	14 май, 2006	Берлин, Германия	клей (открит)	Флавия Пенета	Зи Ян Женг Жи	2 – 6, 3 – 6

Представяне на турнирите на сингъл през годините[редактиране | редактиране на кода]

За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Ю Ес Оупън '07, което приключи на 9 септември 2007.

• НУ = не участва в турнира
• НП = не се провежда
• Т = титла
• Ф = финал
• ПФ = полуфинал
• ЧФ = четвъртфинал
• 1К,2К,3К... = съответния кръг от надпреварата
• – = неясна все още информация поради продължаваща активна кариера
• СО = равносметка между броя на спечелените турнири и общо участия
• ГК = губи в квалификациите на турнира
• ¹ Турнирът в Сан Диего придобива статут на I категория през 2004.
• ² Ако включим и участията от турнирите на ITF и Фед къп (23 – 5), общият баланс победи-загуби става 416 – 217.

Решаващи мачове в кариерата на Дементиева[редактиране | редактиране на кода]

• 2001 Москва четвъртфинал: побеждава за пръв път в кариерата си водачка в световната ранглиста – Мартина Хингис, 6 – 2, 6 – 2.
• 2004 Париж полуфинал: губи от Амели Моресмо – 0 – 6, 0 – 6 – единственият „дабъл багъл“ (загуба на нула и в двата сета) в кариерата ѝ.
• 2004 Ролан Гарос финал: губи от Анастасия Мискина в два сета (6 – 1,6 – 2) при първия си финал на турнир от Големия шлем. По време на мача Дементиева изкрещява към майка си: „Мразя сервиса си!“
• 2005 Уимбълдън 1/16-финал:губи от Анастасия Мискина за четвърти пореден път (6 – 1, 6 – 7(9), 5 – 7) след като е водела с 6 – 1, 3 – 0 и сервирала за мача във втория сет и още един мачбол в тайбрека във втория сет.
• 2005 Открито първенство на САЩ четвъртфинал: побеждава №1 в света Линдзи Дейвънпорт с 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6(5). Това е четвъртият път от Ю Ес Оупън 2004 когато тя взима мача след 7 – 6 в третия сет и петият път от Ю Ес Оупън 2000.
• 2005 Филдерщат четвъртфинал: побеждава Ким Клайстърс с 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 за втори път от 9 срещи помежду им, като прекратява поредицата от 21 победи за бившата номер 1 белгийка. След мача, в интервю, Дементиева казва, че „това е най-добрият мач, който някога е играла“.
• 2006 Токио финал: побеждава Мартина Хингис с 6 – 2, 6 – 0 за 59 минути за да грабне първата си титла от Хазелт през октомври 2004 насам и първата от I категория. След мача Дементиева казва, че „е играла добре само един ден през цялата седмица“. И все пак, тя вече е била поставена като номер 1 в схемата.
• 2006 Индиън Уелс полуфинал: побеждава Жустин Енен-Арден за втори път от девет срещи помежду им, с 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5. Дементиева в началото губи с 2 – 6, 2 – 5 и Енен-Арден на два пъти сервира за мача. Това е първата победа на Дементиева над състезател от топ 10 от началото на сезона.
• 2006 Лос Анджелис финал: побеждава Йелена Янкович с 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4. След като е повела с 5 – 0 над очевидно уморената опонентка в третия сет, Дементиева не успява да реализира сервис-геймовете си на два пъти, като най-накрая пробива сръбкинята след четирите поредни спечелени гейма от нейна страна.

Приходи от наградни фондове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((ru)) Официален сайт
• ((en)) Профил в ITF
• ((en)) Профил в WTA Архив на оригинала от 2008-05-29 в Wayback Machine.
• ((en)) Списък с участия за Фед Къп Архив на оригинала от 2016-03-28 в Wayback Machine.
• ((en)) Елена Дементиева Фен Клуб Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
• ((en)) Дементиева.tk Архив на оригинала от 2018-12-16 в Wayback Machine.
• ((en)) Дементиева – статистика Архив на оригинала от 2007-10-16 в Wayback Machine.
• ((en)) Елена Дементиева в IMDB