Електроотрицателност

Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка. Електроотрицателността на атома се влияе както от неговия атомен номер, така и от разстоянието, на което неговите валентни електрони се намират от зареденото ядро. Колкото по-висока е свързаната електроотрицателност, толкова повече атом или заместителна група привлича електрони. Електроотрицателността служи като лесен начин за количествена оценка на енергията на връзката, знака и величината на химическата полярност на връзката, характеризираща връзката по непрекъснатата скала от ковалентно до йонно свързване.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най-често тя се дефинира чрез полусумата от йонизационната енергия и електронното сродство:

XE = (A + I)/2

Закономерности[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).

Електроотрицателността зависи и от обкръжението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.

Неметалите имат по-голяма електроотрицателност от металите.

Изменение на електроотрицателността[редактиране | редактиране на кода]

Изменение по групи[редактиране | редактиране на кода]

Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомният радиус се увеличава.

Изменение по периоди[редактиране | редактиране на кода]

Електроотрицателността расте с увеличаване на поредния номер по периоди, защото атомният радиус намалява.

Скала на Полинг[редактиране | редактиране на кода]

Електроотрицателност по скалата на Лайнъс Полинг на елементите от периодичната система
Група 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Период
1 H
2,2
He
2,7
2 Li
0,98
Be
1,57
B
2,04
C
2,55
N
3,04
O
3,44
F
3,98
Ne
4,4
3 Na
0,93
Mg
1,31
Al
1,61
Si
1,9
P
2,19
S
2,58
Cl
3,16
Ar
3,5
4 K
0,82
Ca
1
Sc
1,36
Ti
1,54
V
1,63
Cr
1,66
Mn
1,55
Fe
1,83
Co
1,88
Ni
1,91
Cu
1,9
Zn
1,65
Ga
1,81
Ge
2,01
As
2,18
Se
2,55
Br
2,96
Kr
3,0
5 Rb
0,82
Sr
0,95
Y
1,22
Zr
1,33
Nb
1,6
Mo
2,16
Tc
1,9
Ru
2,2
Rh
2,28
Pd
2,2
Ag
1,93
Cd
1,69
In
1,78
Sn
1,96
Sb
2,05
Te
2,1
I
2,66
Xe
2,6
6 Cs
0,79
Ba
0,89
La*
1,1
Hf
1,3
Ta
1,5
W
1,7
Re
1,9
Os
2,2
Ir
2,2
Pt
2,2
Au
2,4
Hg
1,9
Tl
1,8
Pb
1,8
Bi
1,9
Po
2
At
2,2
Rn
2,4
7 Fr
0,7
Ra
0,9
Ac**
1,1
Rf
Db
Sg
Bh
Hs
Mt
Ds
Uuu
Uub
Uut
Uuq
Uup
Uuh
Uus
Uuo
Лантаниди *
La
1,1
Ce
1,12
Pr
1,13
Nd
1,14
Pm
1,13
Sm
1,17
Eu
1,2
Gd
1,2
Tb
1,1
Dy
1,22
Ho
1,23
Er
1,24
Tm
1,25
Yb
1,1
Lu
1,27
Актиниди **
Ac
1,1
Th
1,3
Pa
1,5
U
1,7
Np
1,3
Pu
1,28
Am
1,13
Cm
1,28
Bk
1,3
Cf
1,3
Es
1,3
Fm
1,3
Md
1,3
No
1,3
Lr
1,3

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]