Едуард Шилс
| Едуард Шилс Edward Shils | |
| американски социолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Чикаго, САЩ |
| Погребан | Филаделфия, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Пенсилвански университет |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Работил в | Лондонско училище по икономика и политически науки Кеймбриджки университет Лондонски университет Чикагски университет |
| Семейство | |
| Деца | Адам Шилс |
Едуард Албърт Шилс (на английски: Edward Albert Shils) е американски социолог, представител на структурния функционализъм.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 юли 1911 г. в Спрингфийлд, щата Масачузетс в семейството на руски евреи.[1][2] Израства във Филаделфия, където завършва гимназия. Получава бакалавърска степен в Пенсилванския университет по френска литература през 1931 г. През 1934 г. попада в полезрението на социолога Луис Вирт от Чикагския университет, който го наема като изследовател и го ангажира с превод от немски на трудове на германските социолози Карл Манхайм, Макс Вебер и Ернст Френкел.[2]
Едуард Шилс участва във Втората световна война, като е изпратен в Англия, където работи за разузнаването, участвайки като преводач в разпитите на пленени германски войници. След нея преподава в Лондонското училище по икономика и политически науки (1946–1950), в Кеймбридж (1961–1970, 1970–1978), в Лондонския университет (1971–1977), в университета на Лайден (1976–1977). Привлича в Чикагския университет най-значителните европейски историци и социолози (Арналдо Момиляно, Раймон Арон и др.).[3]
Член е на редакцията на научното тримесечно списание Minerva, основано от самия него и негови съмишленици в Лондон през 1962 г.[2]
Умира на 23 януари 1995 г. в Чикаго.
Научни интереси идеи[редактиране | редактиране на кода]
Теоретичните изследвания на Шилс са фокусирани около функционалната роля на центъра и периферията в различни общества (особено го интересуват Великобритания, Индия и Китай), мястото на интелектуалците при поддържането на традициите и в процесите на модернизация, както и социологията на образованието и на академичните професии. Заедно с Толкът Парсънс развива общата теория на социалното действие.
Задълбочено изследва идеите на Макс Вебер, превежда съчинения на Карл Манхайм.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Член на Американската академия на науките и изкуствата, а също и на Американското философско общество.
- Носител на наградата Балцан (1983).
Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]
Сол Белоу, който е близък приятел на Шилс, използва някои негови черти за образа на Рахмиъл Когън, един от героите на своя последен роман Равелщайн (2000).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Toward a General Theory of Action (Към обща теория на действието) (в съавторство с Толкът Парсънс, 1952)
- The Torment of Secrecy: The Background & Consequences Of American Security Policies (Мъчението на тайнствеността: Заден план и следствия на американските тайни служби) (Chicago: Dee 1956)
- The Intellectual Between Tradition and Modernity: The Indian Situation (Интелектуалецът между традицията и модерността: Ситуацията в Индия) (1961)
- Theories of Society: Foundations of Modern Sociological Theory (Теории за обществото: Основи на съвременната социологическа теория) (в съавторство с Дж. Р. Питс и Толкът Парсънс, 1961)
- The Intellectuals and the Power (Интелектуалците и властта) (1972)
- Center and periphery: essays in macrosociology (Център и периферия: Есета по макросоциология) (1975)
- The Calling of Sociology, and Other Essays on the Pursuit of Learning (Призивът на социологията, и други есета върху образованието) (1980)
- Tradition (Традицията) (1981)
- On the Constitution of Society (За фундамента на обществото) (1982)
- The Academic Ethos (Академичният етос) (1984)
- Portraits: A Gallery of Intellectuals (Портрети: Галерия от интелектуалци) (1997)
- A fragment of a sociological autobiography: the history of my pursuit of a few ideas (Фрагменти от една социологическа автобиография: история на това как преследвах някои идеи) (2006)
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Culture and its creators: essays in honor of Edward Shils. Chicago: University of Chicago Press, 1977.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Едуард Шилс на сайта на Лайденския университет.
- ↑ а б в ((en)) Ann T. Keene, Shils, Edward Albert в American National Biography Online, Sept. 2005.
- ↑ ((en)) Некролог на Едуард Шилз, The University of Chicago Chronicle, Vol. 14, No. 11, Feb. 2, 1995.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Румяна Л. Станчева, „Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм“, сайт на Българското общество за проучване на 18 век
- ((en)) Joseph Epstein, „Remembering Edward Shils“, Commentary Magazine, Sep, 2019
|
