Его психология

Его психологията е школа на психоанализата, чиито идеи са вкоренени в идеите на Зигмунд Фройд за структурния модел психиката – То-Аз-Свръх-аз.

Индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт, наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции. Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с либидалните и агресивните импулси и адаптацията му към реалността.

Его функции[редактиране | редактиране на кода]

Тестване на реалността: Капацитетът на егото за разграничение на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят. Това е може би най-важната функция на егото, защото е нужна за разбиране с външния свят. Тестването на реалността често е предмет на временно, леко изкривяване или влошаване поради стресови условия. Такова увреждане може да доведе до временни налудности и халюцинации и е основно селективно, групирайки се по протежение на специфични психодинамични линии. Хроничните дефицити предразполагат към други психотични или органични смущения.

Контрол на импулса: Способността да се управляват агресивните и/или либидални желания без непосредствено разтоварване чрез поведение или симптоми. Проблемите с контрола на импулсите са общи; например: гняв на пътя; сексуален промискуитет; прекомерна употреба на алкохол и наркотици и неконтролируемо ядене.

Регулация на афекта: Способността да се модулират чувствата, без да бъдат потиснати.

Съждение: Капацитетът да се действа отговорно. Този процес включва идентифицирането на възможни пътища на действие, очаквания и оценки, възможни последствия и вземането на решения за това кое е уместно при определени обстоятелства.

Обектни отношения: Капацитетът за взаимно удовлетворяващи отношения. Индивидът може да възприеме себе си и другите като цялостни обекти с триизмерни качества.

Процеси на мислене: Способността да се има логическо, съгласувано и абстрактно мислене. В стресови ситуации процесите на мислене могат да станат неорганизирани. Наличието на хронични или тежки проблеми в концептуалното мислене е често асоциирано с шизофренията и епизодите на мания в биполярното разстройство.

Функционираща защита: Защитата е несъзнателен опит за защита на индивида от някои силно заплашващи идентичността чувства. Началните защити се развиват в детето и включват проекция, отричане и разделяне. Когато порасне детето се появяват по-усъвършенствани защити, които се занимават с вътрешните връзки между егото, суперегото и ид-а; тези защити включват потискане, регресия, изместване и формиране на реакция. Всички възрастни имат и използват примитивни защити, но повече хора имат по-зрели начини за справяне с реалността и тревожността.

Синтез: Функцията на синтеза е его функция за организиране и обединяване на други функции вътре в личността. Тя кара индивида да мисли, чувства и действа по съгласуван начин. Това включва капацитета за интегриране на потенциални противоречиви преживявания, идеи и чувства; например, детето обича своята майка, но също понякога ѝ е ядосано. Способността да се синтезират тези чувства е централно постижение на развитието.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Brenner, C. (1982). The mind in conflict. New York: International Universities Press, Inc.
• Brenner, C. (2002). Conflict, compromise formation, and structural Theory. Psychoanalytic Quarterly, 71, 397 – 417.
• Freud, A. (1966). The ego and the mechanisms of defense. Revised edition. New York: International Universities Press, Inc.
• Freud, S. (1911). Formulations on the two principles of mental functioning. Standard Edition, vol. 12, pp. 213 – 226.
• Freud, S. (1923). The ego and the id. Standard Edition, vol. 19, pp. 1 – 59.
• Freud, S. (1926). Inhibitions, symptoms, and anxieties. Standard Edition, vol. 20, pp. 75 – 174.
• Gray, P. (2005). The ego and analysis of defense. 2nd edition. Lanham, MD: Jason Aronson.
• Hartmann, H. (1958). Ego psychology and the problem of adaptation. Trans., David Rapaport. New York: International Universities Press, Inc.
• Jacobson, E. (1964). The self and the object world. New York: International Universities Press, Inc.
• Mahler, M. (1968). On human symbiosis and the vicissitudes of individuation. New York: International Universities Press, Inc.
• Meissner, W.W.. Freud and psychoanalysis.
• Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond: A history of modern psychoanalytic thought. New York: Basic Books.
• Spitz, R. (1965). The first year of life. New York: International Universities Press.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ego psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Портал „Психология“