Душево
| Душево | |
  Душево  Душево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1475 души[1] (15 март 2024 г.) 54 души/km² |
| Землище | 27,308 km² |
| Надм. височина | 237 m |
| Пощ. код | 5455 |
| Тел. код | 067393 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 24178 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Душево Марин Маринов (БСП, ПБСД, ДСХ, ...) |
Ду̀шево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Душево се намира на 9 km югозападно от град Севлиево и 26 km запад-северозападно от град Габрово. Разположено е в Предбалкана, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Видима. Видима дели селото на две неравни части, като по-голямата част и на селото, и на земите му са разположени на юг от реката. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални, алувиално-ливадни и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 236 m, а на юг нараства до около 270 – 275 m.
През Душево минава в направление север – юг общинският път GAB1165[3] – в границите на селото негова главна улица, който на север прави връзка в село Сенник с третокласния републикански път III-404, минаващ през Севлиево, а на юг през селата Столът и Боазът води до град Априлци. На запад Душево има пътна връзка със село Градница.
Землището на Душево граничи със землищата на селата: Хирево на северозапад; Сенник на север и изток; Шумата на изток и югоизток; Кръвеник на юг; Столът на юг и югозапад и Градница на запад.[4]
В землището на Душево има три микроязовира.[5]
Населението на село Душево, наброявало 1311 души при преброяването към 1934 г. и 1489 към 1992 г., намалява до 1047 към 2001 г. и 665 – към 2011 г., а – по текущата демографска статистика за населението, към 2020 г. наброява 751 души.[6]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 665 лица, за 478 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 24 – към „турска“, за 8 – към ромска, за 72 – към други, за 3 – не се самоопределят и за 80 не е даден отговор.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото вероятно е основано през Втората българска държава. Споменава се в турски регистър под името Душува в 1430 г. и в турски регистър под името Душово в 1638 г.[2] Името Душово носи до 1956 г., когато то е осъвременено като Душево без административен акт[8].
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Църква[редактиране | редактиране на кода]
През 1882 г. в село Душево е построена църква, именувана „Света Параскева“. Осветена е от митрополит Климент Търновски през 1884 г. на храмовия ѝ празник 17 октомври (стар стил). Църквата се оказва малка да побира през следващите години богомолците от селото и се решава да се построи нова по-голяма. Новата църква е построена през 1937 г. и е осветена на 10 ноември 1940 г. Външната мазилка на църквата е направена през 1955 г., а електрифицирането и зографисването ѝ се извършват през 1957 г.[10]
Училище[редактиране | редактиране на кода]
Начално училище „Кирил и Методий“ в село Душево е открито веднага след Освобождението, около 1880 г. Ползвани са помещения в частни къщи, а през периода 1885 – 1888 г. е построено училище в центъра на селото с две класни стаи. През 1910 г. към училището се пристроява нова класна стая и в този вид то се ползва до 1941 г. През 1941 г. е завършен строежът на ново училище със 7 класни стаи. В него получават образованието си и децата от махала Душевски колиби. От 1921 до 1923 г. се откриват последователно I, II и III прогимназиален клас и се обособява самостоятелна прогимназия[11]. Началното училище съществува до 1933 г., когато се обединяват с прогимназията и образуват основно училище „Кирил и Методий“. От 1961 г. в училището е открит интернат[12] за малцинства, предимно власи, каквито са почти половината от децата. В интерната са настанени 80 деца.[13] През периода 1991 – 1997 г. броят на учениците значително намалява. През 1997 г. се закрива интернатът към основното училище, именувано вече „Свети свети Кирил и Методий“.[14]
Читалище[редактиране | редактиране на кода]
Читалището в село Душево е създадено през 1911 г. под наименованието „Събуждане“. По време на войните 1912 – 1918 г.[15] то няма дейност. На 11 април 1920 г. група ученици от селото го възобновяват под ново име – „Сполука“. Общината осигурява една стая за книгите и инвентара му. Средства за дейността се набират от членски внос и волни помощи от хора и институции. Четири години след възобновяването му читалището открива кафене, което служи и като място за провеждане на репетиции и читалня. Читалището организира сказки[16], вечеринки[17], изнася представления за набиране на средства. Самодейната театралната дейност се засилва, като всяка година се изнасят няколко пиеси. По това време читалището не разполага със салон и за представленията се ползват коридорите на старото, а по-късно – и на новото училище. Читалищна сграда в Душево е открита през 1961 г. В новия читалищен дом е организирана библиотека с книжен фонд, който през 1959 г. има 3091 тома, а през 1969 г. нараства на 7544 тома.[18][19][20]
Кредитна кооперация[редактиране | редактиране на кода]
След Първата световна война селското население изпитва остър недостиг от храни, добитък, стопански инвентар. Недостатъчни са и паричните средства за задоволяване на най-насъщните нужди. При тези условия 17 стопани от село Душево основават на 25 май 1920 г. Кредитно кооперативно дружество „Видима“. Целта на дружеството е да отпуска заеми на своите членове за покупка на земя, строеж на жилища, покупка на добитък, стопански инвентар и други. Средствата за заемите са събирани от членовете кооператори чрез встъпителни вноски и дялов капитал. Няколко години по късно се въвежда и влогова служба, която е приемала и изплащала спестовни влогове. Броят на членовете на кооперацията нараства. През 1925 г. при кооперацията се открива потребителен магазин; през 1931 г. се изгражда модерна млекарница, която съществува до 1935 г., а след това се поема от естонска фирма, която работи на съдружнически начала. През периода 1935 – 1944 г. дейността на кооперацията се състои в кредитиране, търговия на дребно, дървообработване, млекопреработване, консервиране на плодове и зеленчуци и други. След 9 септември 1944 г. дейността на кооперацията се увеличава значително. Броят на членовете достига 470, а дяловият капитал нараства на 42000 лева. Дейността ѝ се изразява в следното: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, дърводелски услуги, изваряване ракии, бръснаро-фризьорство, хлебопроизводство и месодобив. Млекопреработването преминава към държавното предприятие „Млекопреработване“. Дотогавашната Кредитна кооперация „Видима“ – село Душево през 1948 г. е преименувана на Всестранна кооперация „Видима“, през 1952 г. – на Селкооп „Видима“ и през 1958 г. – на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Видима“. По решение на Окръжния народен съвет в Габрово, от юни 1980 г. потребителните кооперации се ликвидират и се създават селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност към Районната потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево.[21][22]
ТКЗС[редактиране | редактиране на кода]
На 5 февруари 1946 г. при Кредитна кооперация „Видима" – село Душево се основава Трудово земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс, за самостоятелно стопанисване, за своя сметка и отговорност. Дейността на отдела е: полевъдство[23] и ливадарство[24]; лозарство и овощарство; зеленчукопроизводство; бостани[25] и животновъдство. На 4 септември 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и отделът се обособява в отделно юридическо лице като самостоятелно стопанство под името Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Душево. Освен с основната си дейност, стопанството развива и допълнителна дейност. От 1 януари 1959 г. ТКЗС – село Душево преминава в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник, с което му се отнема правото на самостоятелност. От 1 януари 1978 г. стопанството в село Душево преминава към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – село Градница като клоново стопанство, което просъществува до 31 декември 1983 г. От 1 януари 1984 г. стопанството става животновъдна фуражна бригада към АПК – Градница; като такава бригадата съществува до 31 януари 1988 г., а от 1 февруари 1988 г. преминава в състава на АПК – Севлиево като селскостопанска бригада. На основание член 10, алинея 1 от Указ 922 на Държавния съвет от 19.05.1989 г., по съответния ред селскостопанската бригада се преобразува в Колективно земеделско стопанство (КЗС) – село Душево, считано от 1 ноември 1989 г., като прекратява членството си в АПК – Севлиево. От 1 април 1990 г. Общо събрание на стопанството с решение го преименува отново в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Душево. Габровският окръжен съд съобразно свое решение от 1 октомври 1992 г. вписва в кооперативния регистър прекратяването и обявяването в ликвидация на ТКЗС – село Душево и определя ликвидационен съвет.[26] През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[27] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.
Участъкова здравна служба[редактиране | редактиране на кода]
До построяването през 1946 – 1947 г. на нова двуетажна здравна сграда, участъковата здравна служба в село Душево се помещава в частни къщи. Към здравната служба от 1954 г. функционират зъболекарски кабинет и родилен дом с акушерка. През 1957 г. участъковата здравна служба е преименувана на Селски здравен участък – село Душево. Селският здравен участък – село Душево се закрива през 2000 г. на основание член 107 от влезлия в сила през 1999 г. Закон за лечебните заведения.[28][29]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Душево към 2020 г. е център на кметство Душево.[30][31] Кметството включва селата Душевски колиби, Душево и Корията.
В село Душево към 2020 г. има:
- действащо читалище „Сполука – 1920“;[32][33]
- действащо общинско основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“;[34]
- православна църква „Света Параскева“;[35]
- пощенска станция.[36]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Пенко Маринов, роден през 1933 г. в Душево, български офицер, генерал-майор.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводители, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); ключова дума: Душево
- 03.02.2008 – „Душево – древна общност, съхранила традициите в бъдещето“, Информационен профил на село Душево, Габровска област
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 2, стр. 469, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ Списък на общинските пътища в Република България
- ↑ Според землищните граници в Общ устройствен план на община Севлиево; План – схема на културно историческо наследство 2015 г., М 1:50000
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Душево, поземлени имоти 24178.10.1, 24178.181.56 и 24178.57.49 (язовир „Бяло поле“), язовири, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 30 ноември 2020
- ↑ Справка за населението на с. Душево, общ. Севлиево, обл. Габрово
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Душево, община Севлиево
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 181К „Църковно настоятелство при църквата „Св. Параскева“ – с. Душево, Габровско (1882 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ В миналото – общообразователно училище, което обхваща класовете между началното училище и гимназията.
- ↑ Речник на българския език ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 517К „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Душево, Габровско (1882 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 757 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Душево, Габровско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
- ↑ Речник на българския език. СКА̀ЗКА ж. Изложение пред слушатели по някой въпрос; беседа, доклад. Държа сказка. Научна сказка. Популярна сказка.
- ↑ Речник на българския език. ВЕЧЕРЍНКА ж. Вечерна литературно-музикална и танцова забава.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 409К „Народно читалище „Сполука“ – с. Душево, Габровско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 858 „Народно читалище „Сполука“ – с. Душево, Габровско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ „100 г. Народно читалище „Сполука-1920“ с. Душево“. Вестник Росица, 08.12.2020
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 156К „Кредитна кооперация „Видима“ – с. Душево, Габровско (1920 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 840 „Потребителна кооперация (Потребкооп) „Видима“ – с. Душево, Габровско (1945 – 1980)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
- ↑ Речник на българския език. ПОЛЕВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Подотрасъл на растениевъдството, който се занимава с методите на отглеждане на полските култури (зърнени, житни и бобови, фуражни и технически).
- ↑ Речник на българския език Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.
- ↑ Речник на българския език БОСТА̀Н м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 336 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Душево, Габровско (1950 – 1958; 1978 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
- ↑ § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 289К „Участъкова здравна служба – с. Душево, Габровско; (? – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1572 „Селски здравен участък – с. Душево, Габровско; 1944 – 2000“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Душево, общ. Севлиево
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Душево
- ↑ Детайлна информация за читалище „Сполука – 1920“, село Душево, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Информационна карта за 2019 г., читалище „Сполука – 1920“, село Душево, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, село Душево, община Севлиево, област Габрово[неработеща препратка]
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевсха духовна околия, село Душево
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5455 Душево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-11-29.
| |||||||||||