Дупница (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.
| Дупница (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Кюстендил |
| Площ | 329.06 km² |
| Население | 48 218 души |
| Адм. център | Дупница |
| Брой селища | 17 |
| Сайт | www.dupnitsa.bg |
| Управление | |
| Кмет | Първан Дангов (БСП за България; 6 ноември 2023) |
| Общ. съвет | 29 съветници
|
 | |
| Дупница (община) в Общомедия | |
Община Дупница се намира в Югозападна България, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в североизточната част на област Кюстендил. С площта си от 329,059 km2 заема 4-то място сред 9-те общините на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Сапарева баня;
- на югоизток – община Самоков, Софийска област;
- на юг – община Рила;
- на югозапад – община Бобошево;
- на запад – община Бобов дол;
- на север – община Радомир, област Перник.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на община Дупница е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- и средно планински до високо планински.
Северната, североизточна и централна част на общината се заема от обширната и равна, леко наклонена на югозапад Горна Дупнишка котловина, а в най-южната част се простира северната част на Долната Дупнишка котловина, т.нар. Бобошевско поле. Тук в коритото на река Джерман, югозападно от село Джерман се намира най-ниската точка на общината – 420 m н.в.
От всички страни Горната Дупнишка котловина е оградена от високи и ниски планински масиви. На югоизток от нея в пределите на община Дупница попада най-северозападната част от Северозападния Рилски дял с дълбоко врязаната в него река Дупнишка Бистрица. Най-високата точка на общината връх Дамга (2670 m) се издига в най-югоизточната ѝ част, на границата с община Самоков, в изворната област на реката.
На североизток от котловината, в пределите на общината, се простират част от югозападните склонове на планината Верила с максимална височина връх Буката (1186 m). За западна ограда на Горната Дупнишка котловина служат Гологлавските височини (източната част на Конявска планина) с връх Гола глава (1028 m), разположен северозападно от село Кременик. И накрая, в югозападния ъгъл на община Дупница, западно от Долната Дупнишка котловина се заема от крайните североизточни части на Поглед планина (също дял от Конявска планина) с връх Марчов рид (860 m), на югозапад от село Палатово.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна водна артерия на община Дупница е река Джерман (ляв приток на Струма). Реката води началото си от Седемте Рилски езера. Тя навлиза в пределите на общината южно от село Крайници и тече на запад-югозапад по югоизточната периферия на Горната Дупнишка котловина. След град Дупница завива на юг, навлиза в Долната Дупнишка котловина и напуска пределите на общината, югозападно от село Джерман. Нейни основни притоци са Отовица и Дупнишка Бистрица (леви) и Джубрена (с големия си десен приток Тополница) и Разметаница (десни). Първите три реки водят началото си от Северозападния дял на Рила, а последните две – от Верила и Конявска планина.
В северната част на общината, във водосборния басейн на река Тополница, е изграден големият язовир „Дяково“, като водите му се използват предимно за напояване на земеделските земи в Горната Дупнишка котловина.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на община Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, което навлиза по долината на Струма и притокът ѝ река Джерман. Средната годишна температура е 10,6 °С. Най-топлият месец е юли, а най-студения – януари. Максималната температура е 39,8 °С, минималната -26,7 °С, а средната годишна – около 12 °С. Средното годишно количество на валежите е 656 mm с пролетен максимум – 181 mm и зимен минимум – 134 mm. Относителната влажност на въздуха е средно 69%. Преобладават източните и южните ветрове, със средна скорост 4,8 m/s, като 283 дни в годината са без вятър.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Разнообразният релеф, климат, растителност и скална подложка обуславят наличието на разнородна почвена покривка на територията на общината. Почвите, които имат значение за агротехнически и мелиоративни мероприятия, са алувиално-ливадни, канелени горски и кафяви горски.
Флора, фауна, защитени природни територии[редактиране | редактиране на кода]
Около 22% от територията на общината за заети от гори. Срещат се гори от мъждрян, примесени на места от габър и мезофитни тревни формации (ливади), смесени гори от мизийски бук, габър, липа и бял бор. Храстовите ценози са представени от обикновена шипка, глог, дрян, леска, смрадлика, ракита, калина и др., а тревистите – от бял равнец, пелин, зайча сянка, паричка, змийско мляко, очанка, ягода, еньовче, тинтява, здравец и други.
Фауната се характеризира с представители на видовете влечуги, птици, земноводни и бозайници, характерни за умерено-континенталния климатичен пояс.
На територията на община Дупница попада част от Национален парк „Рила“. Най-близко разположеният резерват до град Дупница е „Скакавица“ (в землището на гр. Сапарева баня), отличаващ се с вековен беломуров горски масив.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав към 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
|---|---|---|
| Общо | 44 988 | 100,00 |
| Българи | 39 829 | 88,53 |
| Турци | 17 | 0,04 |
| Цигани | 2 441 | 5,43 |
| Други | 106 | 0,24 |
| Не се самоопределят | 121 | 0,27 |
| Не отговорили | 2 474 | 5,50 |
Религиозен състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.[2]
Религиозен състав към 2011 г.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 17 населени места с общо население 37 795 жители към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Баланово | 330 | 14,398 | Крайници | 1741 | 42,447 | ||
| Бистрица | 1396 | 58,818 | Кременик | 47 | 7,004 | ||
| Блатино | 162 | 6,726 | Гьол чифлик | Палатово | 61 | 10,957 | |
| Грамаде | 28 | 6,185 | Пиперево | 152 | 2,995 | ||
| Делян | 97 | 13,013 | Кърнол | Самораново | 1694 | 28,574 | |
| Джерман | 1185 | 15,892 | Тополница | 130 | 19,409 | ||
| Дупница | 27603 | 32,321 | Марек, Станке Димитров | Червен брег | 1129 | 29,923 | Червени брег |
| Дяково | 263 | 24,961 | Яхиново | 1734 | 12,276 | ||
| Крайни дол | 43 | 3,160 | ОБЩО | 37795 | 329,059 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- през 1895 г. – с. Герен е заличено поради изселване без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьол чифлик на с. Блатино;
- през периода 1934 – 1946 г. – с. Ново село е заличено поради изселване без административен акт;
- Указ № 650/обн. 22.07.1949 г. – преименува гр. Дупница на гр. Марек;
- Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Кърнол на с. Делян;
- Указ № 611/обн. 23.11.1950 г. – преименува гр. Марек на гр. Станке Димитров;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Червени брег на с. Червен брег;
- Указ № 1885/обн. 07.09.1974 г. – заличава с. Стари дол поради изселване;
- Указ № 7/обн. 14 януари 1992 г. – възстановява старото име на гр. Станке Димитров на гр. Дупница.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През територията на община Дупница преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:
- участък от 28,4 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата;
- началният участък от 5 km от трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 78,9 km:
- участък от 24,2 km от автомагистрала „Струма“ (от km 310,8 до km 335,0);
- участък от 26,9 km от Републикански път I-1 (от km 314,5 до km 341,4);
- участък от 22,9 km от Републикански път II-62 (от km 28,8 до km 51,7);
- началният участък от 0,7 km от Републикански път III-623 (от km 0 до km 0,7);
- началният участък от 4,2 km от Републикански път III-6204 (от km 0 до km 4,2).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Религиозен състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
| ||||||||