Дружба „Родина“

Вижте пояснителната страница за други значения на Дружба.
Дружба „Родина“
Информация
Основана3 май 1937 г.
Закрита17 август 1947 г.
СедалищеСмолян, България
ПредседателКамен Боляров

Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е българска организация с център в Смолян, съществувала през 1937 – 1947 г.

Тя си поставя за цел да пропагандира сред помаците политиката на български патриотизъм и държавен национализъм, възприета от установения през 1934 година военен режим в страната. Сред активистите на организацията са както помаци, така и много християни, включително служители на Българската православна църква и местната администрация.[1]

Ползвайки се с подкрепата на местните власти, дружба „Родина“ успява да убеди някои помаци да променят турско-арабските си имена, но отношението на мюсюлманите в региона към нея като цяло е отрицателно и дейността ѝ остава ограничена в Смолянско и Златоградско. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година организацията губи подкрепата на правителството и дейността ѝ замира, а през 1947 година тя е окончателно закрита.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Дружба „Родина“ на фасадата на НЧ „Христо Ботев – 1871“
Паметна плоча на Камен Боляров в центъра на Смолян

С назначаването на Петър Маринов за секретар на архиерейското наместничество в Смолян, той се свързва с местни младежи помаци и си поставя за цел създаването на организация, която да пропагандира сред помаците интеграцията в българската национална общност. На 24 февруари 1937 година в смолянското читалище е проведено събрание, на което Ариф Бейски, син на местен първенец, който по-късно сменя името си на Камен Боляров, обявява предстоящото създаване на организацията.[3]

Учредяването Дружба „Родина“ става на 3 май в Смолян на събрание, на което се държат речи в духа на десния тоталитаризъм. Първоначалните членове на организацията са главно по-образовани младежи от града, като председател става Ариф Бейски, а секретар – Петър Маринов. Организацията се опитва да се дистанцира от кампанията за насилствено покръстване през Балканската война, обявявайки се за „българизация без християнизация“.[4]

Организацията е подпомагана от известни родопчани като д-р Георги Чичовски – родопски общественик, Христо Караманджуков – редактор на сп. „Родопа“ и др.[5]

Казионна организация на авторитарния режим[редактиране | редактиране на кода]

Дружба „Родина“ започва дейността си с организирането в помашките села на различни събития – събори на големи празници, вечеринки, екскурзии, курсове по готварство и шиене. През 1938 година е създадена втората местна организация – в село Смилян, последвана от организации в много села в региона. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са главно учители християни и служители на контролираното от организацията смолянско мюфтийство.[6]

Дружба „Родина“ скоро придобива характер на казионна организация, следваща политиката на правителството. През 1941 година секретарят на Дружба „Родина“ е назначен за служител на Дирекцията на националната пропаганда. Смолянското мюфтийство става независимо от Главното мюфтийство и помаците са поставени под негова юрисдикция, а самото то поставено под контрола на Дружба „Родина“, като за имами и мюфтии се назначават само близки до организацията. През 1940 година започва кампания за въвеждане на богослужение на български език, като се използва изготвен през 20-те години превод на Корана, разпространяван безплатно от държавата. Свободните места в българската администрация също се предоставят само на родинци, неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат. По-късно за получаване на каквато и да е било работа, също е нужно членство, което става причина за численото нарастване на организацията.[7]

През 1941 година Дружба „Родина“ обявява за своя цел постепенното премахване на мюсюлманските лични имена, като това трябва да стане чрез даване на немюсюлмански имена на новородените – за тази цел са изготвени списъци с препоръчителни имена, които имат българска етимология, но не са свързани с християнството. През лятото на 1942 година организацията инициира законодателна промяна, която дава възможност за смяна на имената по административен, вместо по съдебен път, след което започва масова кампания за преименуване в помашките села. За тази цел организацията получава голяма държавна субсидия, която ѝ дава и възможност да издава свои годишни сборници „Родина“.[8]

Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтени при жените българомохамеданки, и заменянето им с шапки и забрадки. Първоначално това става доброволно, но поради малкия брой на „разбулените“, по-късно се прибягва и до насилствени мерки.[9]

След Деветосептемврийския преврат[редактиране | редактиране на кода]

Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към Дружба „Родина“ е противоречиво и се променя с времето. Към 1940 година местната организация на комунистите в Смолян се опитва да инфилтрира свои активисти в организацията, но малко по-късно се обявяват против методите на действие на дружбата. През следващите години комунистите открито се противопоставят на Дружба „Родина“, защитавайки правото на помаците да използват традиционните си имена и облекло, с което печелят известна популярност в региона.[8]

БКП продължава тази политика и в първите години след като установява контрол над правителството с Деветосептемврийския преврат през 1944 година. Ден след преврата на събрание в Смолян родинци са обявени за „фашисти“ и „великобългарски шовинисти“. През следващите месеци е дадена възможност за лесно връщане на имената и за използване на традиционното облекло, възстановено е богослужението на арабски, а пред смолянската джамия демонстративно е изгарян българоезичният Коран. В резултат на това правителството получава масова подкрепа сред помаците в Родопите.[10]

П. Маринов, имамът Светослав Духовников и др. са изправени пред Народен съд в Асеновград. На него български мюсюлманин от с. Кошница, Смолянско свидетелства как П. Маринов работел да кара децата на помаците да ходят на училище и т.н. Народният съд оправдава родинци, но на П. Маринов му е забранено да посещава Родопите и т.н. Местният смолянски родински водач Камен Боляров, който е мюфтия в гр. Ксанти, после работи в органите на МВР и накрая е осъден и убит като враг на народа.[11]

Официалното решение за закриване на дружбите „Родина“ е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.

Въпреки мерките срещу някои ръководители на Дружба „Родина“, повечето активисти на организацията успешно се адаптират към комунистическия режим, а някои достигат високи постове, като първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Смолян Величко Караджов. От края на 50-те години бивши дейци на организацията, най-вече Петър Маринов, отправят призиви към властите за нейната реабилитация, но срещат съпротивата на влиятелни местни комунисти, като Никола Палагачев и Кирил Василев. Все пак през 1964 година, в контекста на първите тласъци на Възродителния процес, ръководството на БКП преквалифицира организацията от „фашистка“ на „буржоазно-националистическа“.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Богата информация за работата на дружбата може да се открие на страниците на сборник "Родина, ч. 1, 2, 3, 4 (1940 – 1944 г.), на сп. „Родопа“ от същия период, както и в публикуваните спомени на Петър Маринов от поредицата „Някога...“, т. 3, Пловдив, 2008 г., на сборника „Д-р Георги Чичовски. Спомени, писма, документи, библиография и др.“ Пловдив, 2008 г. и др. В архивния фонд на родоповеда Петър Маринов, съхраняван в ДА гр. Пловдив (Ф№ 959К) се съхраняват множество документи за дружба Родина. Автори като Мехмед Дорсунски, Хюсеин Мемишоглу и др. представят факти за насилия от страна на дружба „Родина“ над българи-мюсюлмани. Други като Алексей Кальонски, който е цитиран по-долу, също не се занимават с изследване на тоя период от родопската история. Той изследва юруците в Родопите, но мненията му по други въпроси са критикувани от чуждестранни изследователи (напр. Улрих Бюксеншютц. Малцинствената политика в България, С., 2000 г.).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Груев 2008, с. 15 – 16.
  2. ↑ Груев 2008, с. 16 – 20.
  3. ↑ Груев 2008, с. 16.
  4. ↑ Груев 2008, с. 16, 18.
  5. ↑ Подбрани извори за българската история: том 40 от Българска вечност, Георги Бакалов, ISBN 954-9942-40-6, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2002, стр. 200.
  6. ↑ Груев 2008, с. 16 – 17, 19.
  7. ↑ Груев 2008, с. 17 – 18.
  8. ↑ а б Груев 2008, с. 18 – 19.
  9. ↑ Груев 2008, с. 16 – 19.
  10. ↑ Груев 2008, с. 19 – 20.
  11. ↑ Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, Томове 93–95, стр. 243-244.
  12. ↑ Груев 2008, с. 47 – 50.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето. / Авт.колектив.-Тангра-Тан НакРа Ик.-София.2009.
  • „Родина“ – организация на българите мюсюлмани в Родопите, Станчев, Петър, Дипломна работа в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, научен ръководител: д-р Даниел Вачков, София, 2008
  • Мехмед, Хюсеин. Помаците от 1934 до 1939 г.; Помаците в периода от началото на Втората световна война до 1944 г. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 118 – 143. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дружба_„Родина“&oldid=11713732“.