Друган
| Друган | |
  Друган  Друган | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 511 души[1] (15 март 2024 г.) 17,2 души/km² |
| Землище | 29,79 km² |
| Надм. височина | 686 m |
| Пощ. код | 2410 |
| Тел. код | 07728 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 24832 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
| Кметство – кмет | Друган Ненчо Мирков (БСП) |
| Друган в Общомедия | |
Друган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Друган е разположено в Радомирска котловина и на главен път Радомир – Дупница край река Радиковица в подножието на планината Голо бърдо, хълмовете „Огоя“ и „Света Петка“. Разпръснато на махали „Чакърова“, „Джамалица“, „Грамада“, „Опалово“ и „Блатото“. Надморската му височина е 650 метра. На около десетина километра южно от него тече р. Арката, която е ляв приток на Струма и минава почти непосредствено до северните склонове на Конявската планина. Днес с. Друган има около 350 постоянни жители, а през лятото надхвърля 1000 друганци. Обработваемите земи са около 9000 декара. Отглежда се пшеница, ечемик, слънчоглед и картофи.
История[редактиране | редактиране на кода]
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Село Друган е на 40 километра от гр. София и около 30 от гр. Перник. Селото е възникнало около 1200 година и се е казвало Турган вероятно от печенегите, предвождани от техния вожд Тургул, около днешния извор. През средновековието е било важно стратегическо място за контрол на древния римски път. Има намерени при разкопки свидетелства за таен военен пост в местността наричана от местните „Градище“, който е служел за информиране с огнени сигнали и вестоносци на крепостите Средец и Перник от внезапни нападения на Византия и други. При падането на България под османска власт местното население се е скрило по високите места и от 1394 г. носи името Горен Турган, вероятно видоизменено на Дурган под влиянието на поробителите, до изселването му през 1780 г. заради убийството на сина на валията на Кюстендил от друганеца Стоян /Татар/, род. около 1750 г., след което същия се изселил в днешна Сливница, заедно с Горановите и Мишините Част от изселниците отишли чак в днешното с. Доган Хисар/Дедеагачко/-създадено от другански овчари, което се намира в днешна Гърция и са едни от основателите и още като се твърди, че дядото на капитан Петко войвода е Кирко /Киркооглу/, род около 1785 г. е от Друганските изселници, като при изселването през 1800 г. част от друганци отиват при съселяните си в с. Доган Хисар. Друга част от друганци се изселва в Брезнишко. Село Долен Турган/Дурган/ създадено около 1394 г., днес се нарича с. Старо село, а около 1800 г. от него се отделят махалите съставляващи по-голямата част от днешен Друган: Грамаге, Владимир, Огоя, Кашкавелинци, Вуйчинци, Чакъровци, Могилите, Опалово и Джорговите. Махала Владимир понастоящем е с. Владимир. През Османското владичество и честите набези на кърджалии, черкези и башибозук местните друганци са се съпротивлявали доколкото могат и са пазели духът на българщината. При пътешествията на турския изследовател Евлия Челеби, специално бил предупреден, че в Дурган има само българско население и по-добре да не замръква там. Св. Иван Рилски, също е преминавал през селото, но не бил посрещнат радушно. Будните друганци не са давали на пладнешките разбойници да дерибействат и често са се самоотбранявали. Тогава поминъкът е свързан с животновъдство, растениевъдство и зеленчукопроизводство, лов и риболов. В началото на XIX век населението е наброявало около 4000 души. През двадесети век селото също е будно и дейно. От него произхождат забележителните българи Александър Ботев – председател на Народното събрание и министър на транспорта в правителството на Александър Стамболийски и Стойко Пчеларски – създател и основоположник на модерното пчеларство и овощарство.
Селото е дало и не малко свидни жертви през войните и съпротивата – Благой Гебрев, Асен Агайн, Евлоги Агайн и други синове са дали младия си живот за освобождението от фашизма.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото срещу площада и читалището се намира парк, в началото на който е паметникът на загиналите друганци: антифашисти, партизани и в Отечествената война (1941 – 1944). На западната страна на площада е сградата на кметството, построено през 1985 г. В центъра се намират още поща, новата църква и сградата на закритото през 2008 г. училище.
На север от селото се намира местността „Градище“ и резервата „Острица“, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Параклисът „Св. св. Козма и Дамян“ е също е атрактивна местна забележителност.
Читалище[редактиране | редактиране на кода]
Народно Читалище „Благой Гебрев“ (старо име „Просвета“) е основано през 1905 г. Читалището пази около 12 000 тома литература, разполага с кино салон за 300 души. Освен това към него има и малък салон, две стаи и гримьорна. Читалището развива самодейност – Има само фолклорна женска група от около 10 – 15 възрастни жени. Има интернет зала. Правят се местни изложби. Сурвакарската група е около 120 души, но през 2014 г. взе решение за напускане на читалището и се помещава като самостоятелна група в сградата на закритото училище.
- Фолклорна група за сурвакарски и маскарадни игри
Силна е традицията и в Сурвакарските игри. Всяка година на 13 януари вечерта сурвакарите запалват огън на площада и играят и звънят около него. На следващия ден 14 януари, от рано призори започват да обхождат цялото село от най-горната махала до последната къща в най-долната махала като водят със себе си „Сурвакарската булка“ за здраве и берекет през годината. Във всяка къща влизат и играят, а стопаните даруват булката и сурвакарите с плодове, месо, ракия и пари.
Групата започва по-организирана дейност през 2006 г., като са направени много нови маски и ликове, а старите са поправени. Групата наброява около 110 – 125 души. Закупени са и много нови звънци и реквизит. Представя автентичния обичай „Сурвакарска сватба в Друган“.
Вероизповедание[редактиране | редактиране на кода]
Традиционната религия е източноправославната. Около селото има малки параклиси: „Св. св. Козма и Дамян“ (Голо Бърдо) и „Свети Димитър“ (Огоя). В центъра на селото е църковния двор с църква „Света Троица“, на които основите са положени по време на османска власт. До него е изграден нов голям храм започнат около 1920 година., построен с дарения и труд на жителите на селото и помощта на Дирекция Вероизповедания към Министерски съвет на Република България [2].
В селото се отбелязват всички християнски празници. Традиция е отбелязването на деня на селото през май, курбаните на параклиса „Света Троица“ (юни), на параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ (ноември) и на параклиса „Свети Димитър“ (октомври).
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото има и свой футболен отбор – „Ботев“ Друган. Основан е през 1940 г. През своята 75-годишна история, играе без прекъсване в регионалната Пернишка футболна група.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Ботев (1880 – 1947), политик, председател на Народното събрание
- Кръстьо Чакъров, футболист, футболен деятел и треньор. Шампион на България е през 1968 г. и носител на купата през 1967 г. Помощник-треньор е на „А“ отбора, с който участва на Световното първенство по футбол в Чили през 1962 г. Треньор на „Левски“ София в продължение на 8 години (1961 – 1964, 1966 – 1969). Председател на ФК „Левски“ (1983 – 1985, 1989 – 1990).
- Надежда Михайлова, българска олимпийска участничка в състезанията по ски бягане на зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1964 г.
- Валери Жаблянов е български политик от БСП. На 19 април 2017 г. е избран за заместник-председател на XLIV народно събрание.
- Румен Ваташки е български историк и публицист. Автор е на 10 книги
- Добрен Ботев Тупачки род. 1935 г. и е изтъкнат български учен, член кореспондент на БАН, ръкводил дълги години секция БИОТЕХНОЛГИИ в ЦНИИРД, автор и съавторна десетки изобретения и рационализации в областта на селското стопанство. Съветник в президентството и общината. Председател ОЗКС – Перник.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Друган е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Темата на НОВА – в предаването се разказва за новия храм, архив на оригинала от 16 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130116160418/http://play.novatv.bg/play/240047/, посетен на 1 януари 2013
| ||||||||