Доменик Франциск Мартилети
| Доменик Франциск Мартилети | |
| свещеник, музикален педагог и диригент | |
| Роден | 1810 г. |
|---|---|
| Починал | 1883 г. |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Италия |
| Работил | свещеник |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | орган |
Доменик Франциск Мартилети (Доменико Мартилети) е свещеник, музикален педагог и диригент.
Живот в България[редактиране | редактиране на кода]
Пристига в Пловдив през 1861 г., за да монтира орган („първият, който са виждали и чували в България“ – според отчет за 1859 година на епископ Андрей Канова) в новопостроената католическа църква „Свети Лудвиг“ и започва да ръководи музикалната дейност в храма.
Той е първият хоров и оркестров диригент в града, а също и органист. По това време за църквата са закупени също два хармониума – от Париж и Виена, както и други музикални инструменти – от Виена и Цариград; с тях Доменико Мартилети обучава младежите да свирят и пеят, като „формира една музикална група“, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна – това дава основание да се счита, че в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър.
Неговият оркестър свири на тържествата при откриване на европейските вицеконсулства в Пловдив през 60-те години на XIX в. С това се поставя началото на организирания музикален живот в Пловдив. Винаги е облечен с бели дрехи, затова го наричат „Бѣлиятъ Доминъ“.
В началото на ХХ век малка уличка в Пловдив получава името „Бѣлъ Доминъ“, през 1952 е прекръстена на „Прага“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Пловдивска енциклопедия“, 1999, издание „Библиотека Пловдив“, автор Георги Райчевски.