Долна Британия

Долна Британия
История	Римска империя

Долна Британия (на латински: Britannia Inferior) е римска провинция, създадена от император Септимий Север през 212 г. в Англия със столица Еборакум (Йорк).

История[редактиране | редактиране на кода]

Септимий Север разделя провинцията Британия през 212 г. на двете провинции Горна Британия (Britannia Superior) и Долна Британия (Britannia Inferior).

През 4 век тя е разделена от император Диоклециан на провинциите Britannia secunda на Север със столица Еборакум и Flavia Caesariensis със столица Линдум Колония (Линкълн). През 369 г. се отделя провинцията Валентия (Valentia), наречена на императорите Валентиниан и Валент, със столица Лугувалиум (Карлайл).

Управители[редактиране | редактиране на кода]

• Гай Юлий Марк 213
• Марк Антоний Гордиан 216
• Модий Юлий 219
• Тиберий Клавдий Павлин 220
• Марий Валериан 221 – 222/223
• Клавдий Ксенофон 223
• Максим 225
• Клавдий Апелин 222 – 235
• Калвизий Руф 222 – 235
• Валерий Кресцент Фулвиан 222 – 235
• Тукциан 237
• Мецилий Фуск 238 – 244
• Егнаций Луцилиан 238 – 244
• Ноний Филип 242
• Октавий Сабин 260 – 269 (под Галската империя)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Списък на римските провинции до Диоклециан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Southern, Pat (2001). Roman Empire From Severus to Constantine. Routledge
• The Cambridge Ancient History, Volume XII, Londres: Cambridge University Press, 1970: p.8