Добърско

Добърско
Гледка към село Добърско
Добърско Координати: 41°58′10.35″ с. ш. 23°28′47.17″ и. д. / 41.969543° с. ш. 23.479771° и. д. 41.969543, 23.479771 Добърско
Общи данни
Население	520 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km²
Землище	43 303 km²
Надм. височина	1070 m
Пощ. код	2799
Тел. код	074406
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	21748
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Добърско Илиан Джунев (ПП ГЕРБ)
Добърско в Общомедия

До̀бърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. Близо до селото се намира водопадът Щрокалото (с височина 30 м.), защитената територия на Национален парк Рила и вековното дърво „Доклюва ела“ (на 500 г.).^[2]

То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

По тези земи са живели тракийските племена беси. Свидетелства за тракийския произход на селото са открити при разкопки на ливадата до пътя към Спасов мост. Намерена е плоча с изобразен херос, или така наречения Тракийски конник, датирана около VII-VI век преди Христа.^[3] В покрайнините на селото има останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към III – IV век и открити в 2001 година. Високо над сегашното селище има местност Германица.^[4]

Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на XVII век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на XVIII век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. В 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.^[5]

В 1878 година заедно с цяла Македония Недобърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница и така връзките му с Рилския манастир са прекъснати и достъпът до пасища прекратен. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 жители, всички българи-християни.^[7]

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк – трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано.

След пападането му в България, с царски указ от 1913 г. по желание на жителите му името на селото от Недобърско става Добърско.^[8][9][10]

Кметове на селото след 1914 г.[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[11][12]

Население по възраст[редактиране | редактиране на кода]

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):^[13]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Основната етическа група според преброяването на населението през 2011 г. са българи – общо 642 жители.

Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи „вечеринки“. За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г.

Учителите вече са четирима за четирите отделения в 1938 г. Новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена в 1940 г. Училището се казва „Свети Климент Охридски“. През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нараства. Значима е и дейността на местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо придвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока показват и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г. реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.^[14]

Добърска школа[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Добърска певческа школа

Според местни легенди след битката при Беласица в 1014 г. между цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, хилядите ослепени български войници намират убежище в селото. След поражението си те се отправили към Рилския манастир, но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата Добърска школа за музика, за да подпомагат незрящи деца, която съществува до началото на ХХ в.^[15][16][17]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях е средновековната църква „Свети Атанасий“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и „Сретение Господне“.

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1122 г., а стенописите са направени от будни и заможни добърчани през 1614 г.^[18] Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. За стенописите за използвани бои, изработени от минерали от околностите, изцяло на природна основа. През 1973 – 1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Именно стенописите донасят на малката и невзрачна на външен вид църква в Добърско световна известност. През 70-те години на 20 век известният уфолог Ерих фон Деникен им обръща специално внимание във филма си „Спомени от бъдещето“.Тогава за пръв път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство.^[19]

„Свето Сретение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Сретение Господне (Добърско)

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година^[20] и изографисана от майстори от Банската художествена школа.^[21]

Осемте оброчища[редактиране | редактиране на кода]

Осем оброчища обграждат селото под формата на кръст. От юг е хълмът на св. Илия, от север – новоизграденият параклис на св. Богородица, на изток са Копаната църква със запазени останки от параклиса „Света Троица“ и вековен черен бор, на запад – Георгиева църква. В средата на кръста остава старата базилика, а до нея и възрожденската църква „Сретение Господне“ – също национален паметник на културата. Според местни легенди на всички тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст и където са се провеждали обредите и тайнствата. Те са свързани помежду си с пътека и са туристически маршрут за гостите на селото.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

• Щрокалото, водопад с височина 30 m
• Римска пещ от III-IV в.н.е. е историческата забележителност от национално значение, използвана за производство на тухли и керемиди.
• Доклювата ела, вековно дърво на 500 години

Туристически маршрути[редактиране | редактиране на кода]

• От с. Добърско по екопътеки „Пътеката на глухаря“ и „Пътеката на рилската иглика“ – времетраене: 4 ч. – Открити са през 2007 г.
• От с. Добърско до Копана черква – времетраене: 1 ч.
• От с. Добърско до „Вековния бор“ – „Римска пещ“ – черква „Св. Богородица“ – времетраене: 3 ч. – Вековното дърво е доклюева ела на 500 г.
• От с. Добърско до водопада „Щрокалото“ – времетраене: 10 минути от центъра на селото – Водопада има височина 30 м. на р. Клинеца.
• От с. Добърско до хижа Добърско – времетраене: 2 ч. – Хижата се намира в местността Вадата на височина 1750 м. От нея се стига до хижа Македония за 3 ч., до Малък Мечи връх (2474 м.) за 3,5 ч. и до летовище „Семково“ за 4 ч.
• От с. Добърско по културно исторически маршрут „По пътя на ранното християнство“ – Преминава през църквата в с. Добърско – ранно-християнската базилика „Св. Илия“ – „Писаната църква“ – църквата „Успение Богородично“ (с. Баня).
• През селото минава път, свързващ Рилската обител със Светогорските манастири.

Посетителски център „Добърско“[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на изхода на селото по посока Национален парк „РИЛА“ в сградата на Горско стопанство Разлог. Предлага се туристическа информация, организиране на екскурзии с водач, представяне на спектакъла „Правене на феруглица“, традиционна домашна баница и билков чай.

Посетителският център е отворен всеки ден от 11:00 до 16:00 часа.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни ястия за региона са шупла (тестено ястие от брашно, вода, мая, яйца и сирене), данкини баници, полайник, боб с чекане.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добърско

• Васил Попов (1877 – 1910), български революционер
• Георги Байков (1877 – 1954), български революционер
• Лазар Костов (1845 – май 1882 г.), български учител и революционер от Българското възраждане. Участва в Първата (1862) и Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, както и в Руско-турската война като войвода на чета български доброволци. Баща е на писателя Стефан Л. Костов.^[22][23]
• Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те^[24]
• Стоян Граматик (ок. 1810 – ок. 1900), български просветен деец, учи в Светогорския манастир, около 1840 година е учител в родното си село, прави преводи на църковни текстове от гръцки на български^[25]

Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година^[26]

• Анания Нишков – от с. Долно Драглище – 1858 г.
• Георги Ст. Ролев – от с. Добърско – 1860 г.^[27]
• Захария Попиванов – от с. Добърско – 1864 г.
• Димитър Г. Хаджиев – от с. Добърско – 1865 г.
• Велю Атанасов Книговезец – от с. Добърско – 1866 г.
• Георги Поплазаров – от с. Добърско – 1867 г.
• Данаил Филаров (Джупанов) – от с. Добърско – 1870 г.
• Георги В. Бучков – от с. Добърско – 1879 г.
• Михаил Григоров – от с. Годлево – 1890 г.
• Георги Праматаров – от с. Горно Драглище – 1898 г.
• Алекса К. Найденов – от с. Добърско – от 1900 до 1904 г.
• Лазар Захариев (Чергов) – от с. Добърско – от 1905 до 1908 г.
• Атанас Такеджиев – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
• София Такеджиева – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г.
• Велик Георгиев – от с. Г. Фрещене – от 1919 до 1920 г.
• Илия Терзиев – от гр. Белица – от 1920 до 1922 г.
• Сола Кафеджиева – от гр. Банско – от 1920 до 1922 г.
• Петър Клементиев – от гр. Белица – от 1922 до 1923 г.
• Ана Спасова – от гр. Кюстендил – от 1922 до 1923 г.
• Георги Тулев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
• Александър Савев – от гр. София – от 1923 до 1924 г.
• Борис Натов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
• Кирил Симеонов – от гр. София – от 1924 до 1925 г.
• Тончо Петров – от с. Г. Сахране – от 1925 до 1926 г.
• Христина Т. Петрова – от гр. София – 1925 до 1926 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Добърско Архив на оригинала от 2010-03-06 в Wayback Machine. – Туристически сайт на селото
• Изследвания на историк Лазар Цинзов
• Описание на с. Добърско от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.310 – 315.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

п б р Община Разлог Селища Разлог (общински център)  · Баня  · Бачево  · Годлево  · Горно Драглище  · Добърско  · Долно Драглище  · Елешница Църкви „Свети Атанасий“ (Елешница)  · „Благовещение Богородично“ (Разлог)  · „Света Богородица“ (Долно Драглище)  · „Въведение Богородично“ (Горно Драглище)  · „Свети Георги“ (Баня)  · „Свети Георги“ (Разлог)  · „Свети Димитър“ (Бачево) · „Свети Димитър“ (Долно Драглище)  · „Света Екатерина“ (Разлог)  · „Сретение Господне“ (Добърско)  · „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ (Добърско)  · „Успение Богородично“ (Годлево) Други Захова маза (Разлог)  · Каменот (Баня)  · Муртина баня (Баня)  · Парапунова къща (Разлог)  · Римска баня (Баня)  · „Пирин пее“ (Предела)  · Плочи от Столоватец (Разлог)  · Светигергьова скала (Бачево)  · Турска баня (Разлог)  · Царска чешма (Разлог)

Портал „Македония“