Добротино
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Добротино (Община Кавадарци).
| Добротино | |
  Добротино  Добротино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 23 души[1] (15 март 2024 г.) 1,03 души/km² |
| Землище | 2262 km² |
| Надм. височина | 650 m |
| Пощ. код | 2919 |
| Тел. код | 0751 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 21680 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гоце Делчев Владимир Москов (БСП за България; 1995) |
| Добротино в Общомедия | |
Добро̀тино е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Добротино се намира в планински район. Разположено е в склоновете на Среден Пирин няколко километра от Гоце Делчев по пътя за прохода Попови ливади и Катунци.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Даг чифлик.[2] Църквата „Успение Богородично“ е от 1869 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Даг чифлик (Dag-Tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства и 170 българи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Даг чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 38 |
| Българи | 38 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година в село Добротино на 20 юли (Илинден) се организира събор, на който се събират много хора. Има жива музика и скара-бира. Прави се на манастира „Свети Илия“. Организират се търгове и се вари курбан.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 279.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| |||||||||||
