Добри Попов
| Добри Попов | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За заслуга“ За военна заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 22 септември 1872 г. |
| Дата и място на смърт | 1946 г. |
Добри Димитров Попов е български офицер, генерал-майор от артилерията, началник на щаба на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Добри Попов е роден на 22 септември 1872 г.[1] в с. Калтинец, Османска империя. На 27 август 1889 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва в 15-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август 1893 е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Служи във Видинския крепостен батальон. На 2 август 1897 е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи в 1-ви артилерийски полк и през 1904 г. е произведен в чин капитан. През 1907 г. като капитан от 9-и артилерийски полк е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1911 година.[2]
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Добри Попов е началник на щаба на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.
През Първата световна война (1915 – 1918) майор Попов началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, като за тази служба съгласно заповед №355 от 1921 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие[3]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин полковник и за същата служба съгласно заповед №464 от 1921 година е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[4]
След войната командва 25-и пехотен драгомански полк, след което служи в пограничната инспекция. Уволнен е от служба на 26 октомври 1920 година.
По време на военната си кариера е преподавател във Военното училище. Умира през 1946 г. в София.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Добри Попов е баща на писателката Фани Попова-Мутафова.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1893)
- Поручик (2 август 1897)
- Капитан (1904)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (30 май 1916)
- Полковник (30 май 1918)
- Генерал-майор
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1893)
- Академия на ГЩ в Торино, Италия (1907 – 1911)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие (1921)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921)
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според Танчев е роден на 22 октомври 1872
- ↑ Танчев, с. 179 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 80; ВИ, № 68, 12 юли 1907; № 118, 29 октомври 1911; Списък на офицерите (1908), с. 280)
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 103 – 104
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 55 – 56
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 109.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 179.
