Димитър Станчов
| Димитър Станчов | |
| български политик, дипломат и министър-председател | |
 Димитър Станчов в 1896 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Димитър Янев Станчов |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил във | Виенски университет |
| Политика | |
| 15-и министър-председател на България | |
| 27 февруари – 3 март 1907 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Анна Александрова дьо Сен Кристоф |
| Деца | Надежда Станчова Иван Станчов |
| Димитър Станчов в Общомедия | |
Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век.[1] Завършва Терезианска академия във Виена, а след това става доктор по право на Виенския университет. На 29 март 1887 г. постъпва като стажант в губернаторството на Виена. Завръща се в България заедно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е аташиран като секретар в периода 1887 – 1889 г.[2] и е началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894).[3] Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.
Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897)[4] и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.
След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
Част от архивите му се съхраняват във фонд №13 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]
В Централния държавен архив също има негов архивен фонд с № 143К.[6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:
- Александър Станчов (1890 – 1891)
- Надежда Станчова (1894 – 1957)
- Феодора Станчова (1895 – 1969)
- Иван Станчов (1897 – 1972)
- Елена Станчова (1901 – 1966)
Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929 – 2021).
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За граждански заслуги“ (1894)
- Орден на Белия орел (Русия, 1907)
- Орден Франц Йосиф
- Орден и звезда на „Свети Хуберт“, Велик кръст на Бавария
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 8, 14
- ↑ Стрезова, Алека. За българското дипломатическо представителство в Русия: дипломатът Димитър Станчов (1896 – 1906) // Исторически преглед (3 – 4). 2016. ISSN 0323-9748. с. 123 – 133.
- ↑ Черно море - дигитално копие - 23/03/1894, No. 97, стр.1
- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 2
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
- ↑ ЦДА, ф. 143К, „Станчов, Димитър Иванов (1863–1940)“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
- Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
