Димитър Станишев (анатом)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.

Димитър Станишев
български учен
Роден
Починал
8 ноември 1995 г. (89 г.)
Научна дейност
ОбластБиология

Димитър Константинов Станишев е български професор – изтъкнат педагог и учен в областта на анатомията. Неговата трудова дейност е свързана с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с подготовката на нейните преподавателски кадри, както и с разгръщането на полезна, плодотворна и съвременна научноизследователска работа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 март 1906 г. в град Кукуш в лекарско семейство. Баща му, д-р Константин Станишев, е известен интернист. Чичо му, проф. Александър Станишев, е прочут хирург, а и единият от братята му, д-р Кирил Станишев, също става хирург.

След опожаряването на Кукуш от гърците през 1913 г. седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселва заедно с всичките си роднини. В столичния град получава средно образование (1924 г.) във II Софийска мъжка гимназия – полукласически отдел, а през 1932 г. завършва Медицинския факултет на Софийския университет и постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, където от октомври 1937 г. до декември 1938 г. в Анатомическия институт към Берлинския университет обогатява анатомичната си култура и разгръща надареността си към задълбочени изследвания. Завърнал се в София, е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.

На 20 декември 1943 г. Д. Станишев остава неразумно в дома си по време на поредната бомбардировка на София и бива затрупан под развалините на улучената сграда. Тежко ранен, но имал щастието да се озове в някаква кухина, той успява да се възстанови след поредица хирургически операции, извършени майсторски от именития му вуйчо.

Вече изграден специалист, проф. Станишев е привлечен в новосъздадения през 1945 г. Пловдивски медицински факултет, за да организира и ръководи катедрата по анатомия. С бистър поглед и критичен усет, той съчетава условията на следвоенните години с изискванията на медицинското образование и на тази база полага здрави основи за пълноценно обучение по анатомия и за полезна научна дейност. Страстен поклонник на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Затова чрез лекциите си, обичани много от студентите, той допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене.

Проф. Димитър Станишев създава сплотен преподавателски колектив, когото възпитава в дух на взискателност и критичност по отношение на учебната и научната работа. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.

Като учен, ръководителят на катедрата по анатомия в Пловдив разгръща широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Автор на повече от 60 публикации, проф. Станишев установява поредица от закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Водейки уверено своя колектив, той постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-та година. Редица клинични проблеми в анатомията са били също обект на вниманието на проф. Станишев. Написал е 3 ръководства по анатомия.

Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Проф. Станишев е член на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа проф. Димитър Станишев е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф). С нея професорът има две деца Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.[1][2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1888 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах на Софийски университет „Климент Охридски“ 1888 – 1939, А-Я, Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1988 г., фототипно издание
  2. Доц. Сп. Павлов, „Изтъкнат педагог и учен – Проф. д-р Д. Станишев на 65 години“, Здравен Работник, Год. XVIII, Пловдив, 8 юни 1971 г. Брой 156