Димитър Станишев (анатом)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.
Димитър Станишев | |
български учен | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Димитър Константинов Станишев е български професор – изтъкнат педагог и учен в областта на анатомията. Неговата трудова дейност е свързана с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с подготовката на нейните преподавателски кадри, както и с разгръщането на полезна, плодотворна и съвременна научноизследователска работа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 март 1906 г. в град Кукуш в лекарско семейство. Баща му, д-р Константин Станишев, е известен интернист. Чичо му, проф. Александър Станишев, е прочут хирург, а и единият от братята му, д-р Кирил Станишев, също става хирург.
След опожаряването на Кукуш от гърците през 1913 г. седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселва заедно с всичките си роднини. В столичния град получава средно образование (1924 г.) във II Софийска мъжка гимназия – полукласически отдел, а през 1932 г. завършва Медицинския факултет на Софийския университет и постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, където от октомври 1937 г. до декември 1938 г. в Анатомическия институт към Берлинския университет обогатява анатомичната си култура и разгръща надареността си към задълбочени изследвания. Завърнал се в София, е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.
На 20 декември 1943 г. Д. Станишев остава неразумно в дома си по време на поредната бомбардировка на София и бива затрупан под развалините на улучената сграда. Тежко ранен, но имал щастието да се озове в някаква кухина, той успява да се възстанови след поредица хирургически операции, извършени майсторски от именития му вуйчо.
Вече изграден специалист, проф. Станишев е привлечен в новосъздадения през 1945 г. Пловдивски медицински факултет, за да организира и ръководи катедрата по анатомия. С бистър поглед и критичен усет, той съчетава условията на следвоенните години с изискванията на медицинското образование и на тази база полага здрави основи за пълноценно обучение по анатомия и за полезна научна дейност. Страстен поклонник на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Затова чрез лекциите си, обичани много от студентите, той допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене.
Проф. Димитър Станишев създава сплотен преподавателски колектив, когото възпитава в дух на взискателност и критичност по отношение на учебната и научната работа. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.
Като учен, ръководителят на катедрата по анатомия в Пловдив разгръща широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Автор на повече от 60 публикации, проф. Станишев установява поредица от закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Водейки уверено своя колектив, той постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-та година. Редица клинични проблеми в анатомията са били също обект на вниманието на проф. Станишев. Написал е 3 ръководства по анатомия.
Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Проф. Станишев е член на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа проф. Димитър Станишев е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф). С нея професорът има две деца Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.[1][2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Станишев (1882 – след 1943 | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1888 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||