Димитър Рачков

Димитър Рачков
български актьор
Роден
Актьорска кариера
Активност1994 –
Значими ролиДочко Булгуров, Ангел Господинов, Яго, Хорацио, Шутът, Жоро Бекъма, Лоби Михайлов, Кондьо, Ники Пънчев, Пачков
НаградиАскеер (2000)
Семейство
БащаМинко Рачков
МайкаСтанка Рачкова
ПартньорХристина Апостолова (разделени)[1]
Мария Игнатова (2009 – 2017; разделени)[2]
Анита Димитрова (2020 – 2023; разделени)[3]
Деца1

Уебсайт

Димитър Минков Рачков е известен български актьор и телевизионен водещ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва средно образование в ПГСАГ „Кольо Фичето“ в Бургас с паралелка геодезия.

През 1995 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков.

Театрална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 до 1998 г. работи в Cливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Работил е и във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и в Малък градски театър „Зад канала“.

От 1998 г. до 2009 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

От 2006 г. е част от театрална формация Мелпомена.[4][5]

Кариера в киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. прави своя филмов дебют в сериала „Големите игри“ за БНТ под режисурата на Иванка Гръбчева. Рачков е известен с филмовите роли, измежду които са Дочко Булгуров в „Патриархат“ на режисьора Дочо Боджаков през 2005 г., Лейтенант Николов в „Бунтът на L.“ на Киран Коларов през 2006 г., Иван Георгиев в „Пътят към Коста дел Маресме“ на режисьора Иван Ничев през 2014 г., Ангел Господинов в комедийния сериал „Полицаите от края на града“ на режисьорите Николай Илиев и Магърдич Халваджиян през 2018 г. и Киша в „Голата истина за група Жигули“ на режисьора Виктор Божинов през 2020 г.

Участва в новогодишните програми „Балканска кръчма“ и „Сребърни ята“ на режисьора Димитър Шарков.

До 2004 г. участва в комедийното музикално предаване „Клуб НЛО“ за Канал 1 на Българска национална телевизия.

От 2004 г. е част от Глобал Вижън. Там той е поканен да води предаването за телевизионни гафове „Господари на ефира“ по Нова телевизия, където често си партнира с Васил Василев-Зуека. Води телевизионното шоу „Като две капки вода“ както от самото му начало до 2020 г. със Зуека, така и от 2022 г. в партньорство с Герасим Георгиев - Геро. Водещ е и на първия сезон на „Маскираният певец“ през 2019 г.[6]

Той участва също в предаването „Пълна лудница“ от 2009 г. до 2013 г., където се превъплъщава в Жоро Бекъма, Лоби Михайлов (Борислав Михайлов), Ники Пънчев (Ники Кънчев) и самия себе си (с псевдонима Пачков) в „Шоуто на Пачков“, както и герои от „Сакъз“ (пародия на турския сериал Перла) – Рачкур и Шмъркан, където си партнира с Мария Игнатова.

Участва два пъти епизодично в „Откраднат живот“ в трети и девети сезон, играещ бащата на Коко.[7]

През 2021 г. е водещ на „Забраненото шоу на Рачков“ по NOVA, а от 2022 г. е водещ и на „С Рачков всичко е възможно“, излъчващо се по същата телевизия.

През юни 2023 г. участва в новия българския трагикомичен сериал „Всичко за сина ми“ на режисьора Павел Веснаков, който предстои да се излъчи по БНТ 1.[8][9][10]

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

Между 2000 – 2001 г. е глас зад кадър в документалната поредица „Векът на България“ по БНТ, замествайки Руси Чанев. През 2003 г. озвучава главния персонаж Кенай в анимационния филм на Дисни – „Братът на мечката“, записан в „Доли Медия Студио“. Това е единствената му изява в дублажа.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. му се ражда син от връзката му с Христина Апостолова.[11]

През февруари 2009 г. Димитър Рачков и неговата колежка Мария Игнатова обявяват, че двамата имат интимна връзка и живеят заедно, но се разделят през 2017 за известно време[12]. През май 2018 г. двамата отново започват да се появяват заедно на публични места, а 3 месеца по-късно прекарват лятото заедно в Тоскана, Италия с приятели.[13] През септември 2018 г. Димитър Рачков и Мария Игнатова се събират да водят „Господари на ефира“ след 7 години отсъствие като екранна двойка.

От средата на 2020 г. има връзка с манекенката Анита Димитрова.[3] През месец март 2023 г. се разделя с Анита Димитрова.

Има по-малък брат Петър. [14]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля Режисьор
1999 Големите игри 10 Бизнесмена Колето (в 6-а серия) Иванка Гръбчева
2000 Клиника на третия етаж 35 Ревнивият клиент в ресторанта Николай Акимов
2000 Разбойници-коледари 6 Тъпанът Димитър Шарков
2001 Занаятът на оръжията Италия Ермано Олми
2002 Йоан XXII: Папата на мира
(Papa Giovanni – Ioannes XXIII)
Италия Младият работник Джорджио Капитани
2003 Една калория нежност 2 Ухажор от магазина Иванка Гръбчева
2005 Морска сол 35 Жорж (в 9-а серия) Стефан Савов
2005 Патриархат 7 Дочко Булгуров Дочо Боджаков
2006 Суфле д’аморе Митака Пламен Панев
2006 Бунтът на L. Лейтенант Николов Киран Коларов
2014 Пътят към Коста дел Маресме България
Израел
Иван Георгиев Иван Ничев
2016 Христо Строителният предприемач Григор Лефтеров
Тодор Мацанов
2017; 2020 Откраднат живот 2 Бащата на Коко различни
2017 Възвишение България
Македония
40-годишен мъж Виктор Божинов
2018 Полицаите от края на града 25 Ангел Господинов Николай Илиев
Магърдич Халваджиян
2019 Засукан свят Григоров Мариус Куркински
2021 Голата истина за група Жигули Киша Виктор Божинов

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Роля Пиеса Автор
Подкальосин Женитба Николай Гогол
Попът Зидарите и попа Петко Тодоров
Вертер Страданията на младия Вертер Йохан Волфганг фон Гьоте
Рейн Бившата мис на малкия град Мартин Макдона
Чушкаров Двубой Иван Вазов
Терзийски Службогонци Иван Вазов
Румънски келнер Хъшове Иван Вазов
Хорацио Хамлет Уилям Шекспир
Себастиан Бурята Уилям Шекспир
Поликсен Зимна приказка Уилям Шекспир
Шутът Дванайсета нощ Уилям Шекспир
Яго Отело Уилям Шекспир
Мъжът Самолетът беглец Камен Донев
Франческо Чумавият Декамерон или Кръв и страст по Бокачо Александър Морфов
Езра Чейтър Аркадия Том Стопард
Мортез Дядо Коледа е боклук Жозиан Баласко
Бригела Кралят елен Карло Гоци
Войник Макбет Йожен Йонеско
Фил Ръгби Джон Годбър

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие Персонаж Бележки
2000 – 2001 Векът на България глас зад кадър документална поредица
2003 Братът на мечката Кенай пълнометражен анимационен филм,
записан с нахсинхронен дублаж в Доли Медия Студио

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1999 г. – Носител на награда за мъжка роля от Театралните празници „Благоевград`99“ за Попът в „Зидарите и попа“
  • 2000 г. – Награда „Аскеер“ за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“.
  • 2013 г. – Почетен гражданин на град Твърдица.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христина Апостолова: Връзки се градят не с компромиси, а с разговори, Eva.bg.
  2. Димитър Рачков и Мария Игнатова – разделени (снимки), Nova.bg, 3 август 2017.
  3. а б Рачков показа новата си изгора – манекенката Анита Димитрова, 24chasa.bg, 22 юли 2020 г.
  4. teatri.bg: Димитър Рачков
  5. Театрална формация Мелпомена – ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКИ СЪСТАВ, архив на оригинала от 14 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131014124057/http://www.melpomenatheatre.com/index_b.php?page=ekip, посетен на 11 април 2012 
  6. Рачков няма да води „Маскираният певец“, замества го Геро, 24chasa.bg, 10 септември 2020 г.
  7. Димитър Рачков влиза в „Откраднат живот: Възмездието“ // NOVA, 4 май 2017. Посетен на 14 юни 2023.
  8. „Всичко за сина ми“ – най-новият сериал на БНТ // БНР, 14 юни 2023.
  9. Димитър Рачков и бившата му жена Христина Апостолова са в главните роли в нов сериал // 24 часа, 14 юни 2023.
  10. Ето как Рачков и бившата му жена Христина Апостолова снимат „Всичко за сина ми“ (Снимки) // 24 часа, 21 юни 2023. Посетен на 23 юни 2023.
  11. Цвета Стоева, „Тройка през октомври“, сп. „Тема“, бр. 20, 11 септември 2006.
  12. „Рачков и Игнатова излязоха на светло в сп. „Стори“, vesti.bg, 10 февруари 2009.
  13. Димитър Рачков за първи път потвърди: Заедно сме с Мария!, 24chasa.bg, 15 август 2018.
  14. Братът на Димитър Рачков влиза в затвора за над 3 години Архив на оригинала от 2021-04-29 в Wayback Machine., dir.bg, 29 април 2021 г.
  15. Мангинов, Георги. Димитър Рачков стана почетен гражданин на Твърдица // news article. „Стандарт нюз“ АД, 10 октомври 2013. Посетен на 26 ноември 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за