Димитър Луджев
| Димитър Луджев | |
| Заместник министър-председател | |
| Мандат | 20 декември 1990 – 8 ноември 1991 г. |
|---|---|
| Назначен от | VII велико народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1990 – 1991 | Димитър Попов |
| Министър на отбраната | |
| Мандат | 8 ноември 1991 – 20 май 1992 г. |
| Назначен от | XXXVI народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Филип Димитров |
| Предшественик | Йордан Мутафчиев |
| Наследник | Александър Сталийски |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Националност | българин |
| Полит. партия | СДС (1990 – 1992) |
| Образование | ВИИ „Карл Маркс“ |
| Професия | икономист • политик |
| Народен представител в: VII ВНС XXXVI НС XXXVIII НС | |
Димитър Петров Луджев е български учен, политик, депутат, вицепремиер (1990 – 1991), министър и партиен лидер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 март 1950 г. в Бургас, където баща му е директор на затвора. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ през 1979 г., специалност „Политикономия“. Работи като научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
От 1990 г. е член на Съюза на демократичните сили (СДС)[1] и участва в Кръглата маса.[2] Избран е за народен представител в VII велико народно събрание и заместник министър-председател в коалиционния правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в XXXVI народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
През май 1992 г. е принуден да подаде оставка след дълги препирни с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група и основава партията Център Нова политика, която по-късно прераства в Либерален съюз „Нов избор“. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. е предложен за министър-председател, но не получава нужната подкрепа при гласуването в парламента. На последвалите избори „Нов избор“ не успява да получи над 4% от гласовете и остава извън XXXVII народно събрание, въпреки че е подкрепен от носителя на Златната топка Христо Стоичков и екипа на популярното предаване „Ку-ку“.
През 1997 г. „Нов избор“ е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение (ОНС). Луджев е избран за народен представител в XXXVIII народно събрание от листата на ОНС.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Работи в Института по история на БАН. Професор, доктор. Има множество научни публикации, сред които „Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век“[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Ива Рудникова. „Прекрасен ден за българската демокрация“ Кръглата маса // capital.bg, 16 октомври 2009. Посетен на 29 октомври 2013.
- ↑ Биография // omda.bg. Посетен на 26.1.2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография Архив на оригинала от 2007-02-26 в Wayback Machine. в omda.bg
- Биография Архив на оригинала от 2016-06-12 в Wayback Machine. на официалния сайт на Института по история
| |||||||||||||||
| |||||||||||
|
