Димитър Петров Димитров – Херо е известен български треньор по футбол. Водил е отборите на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. В края на 1990-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Известен със своята темпераментност и е против натурализацията.
Димитър Димитров е роден на 9 юни 1959 г. в Бургас. Тренира от малък в школата на родния Черноморец и с този отбор става три пъти национален шампион за юноши. Играе в Черноморец (1979 – 1981) и Академик София (1981 – 1985). Студент в Националната спортна академия. Получава контузия в коляното и се отказва от активна състезателна дейност преди да навърши 25 години.
Кариерата на Херо като треньор започва с различни формации на Нефтохимик – треньор в женския отбор, след това в ДЮШ на клуба. Завършва школа за треньори в Германия. След като работи през 1990/1993 като помощник на Иван Вутов в представителния отбор на Нефтохимик, през 1993 г. е назначен за старши треньор на бургаския отбор. Дебютът му в А група е на 19 август 1994 г. на мача Локомотив Пловдив – Нефтохимик (2:1). През 1997 става треньор на ловешкия Литекс и под негово ръководство отборът печели държавното първенство през 1998 г.
Назначен е за старши треньор на националния отбор по футбол на България на 13 септември 1998. Остава на този пост до края на 1999 – 14 мача на националния отбор. След това води отборите на Литекс (1999), Левски (пролет 2000), Велбъжд Кюстендил (2000/01), Локомотив Пловдив (2001/2003) (където постига най-голямата си победа в А група – 9:1 срещу Добруджа на 21 февруари 2002 г.), Нафтекс (2003/04), Ал Насър (Саудитска Арабия). Завръща се в България през лятото на 2005, а на 20 декември 2005 г. приема предложението на Българския футболен съюз да работи като главен мениджър на националните отбори за мъже и младежи на България. През сезон 2006/2007, 2007/2008 и есента на 2008 г. е треньор на Черноморец. От декември 2008 г. до 2009 г. е треньор на руския Амкар Перм, а от 2009 г. до пролетта на 2011 г. – на Кадисия. На 30 май 2011 г. се завръща за пореден път на поста на старши треньор на Черноморец.[1] През октомври 2011 г. му е открит рак на стомаха, но благодарение на химиотерапия Херо преборва болестта.[2] Почетен гражданин на Бургас от 27 ноември 2011 г. От 15 май 2014 г. до 4 юни 2014 г. е спортен директор на Ботев Пловдив. От 2015 г. е треньор на казахстанския Иртиш Павлодар. На 3 ноември 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Павлодар“.[3] От 13 август 2017 до 6 юни 2018 г. е старши треньор на Лудогорец Разград. През лятото на 2018 г. се завръща в Иртиш Павлодар.
На 6 септември 2021 г. е обявен като наставник на Арда,[4] но само след два дена напуска поста.[5]
Последна актуализация: 6 юни 2018
Сезон | Отбор | Мачове | Победи | Равни | Загуби | Г-р |
1994/95 | Нефтохимик | 30 | 12 | 3 | 15 | 41 – 50 |
1995/96 | Нефтохимик | 30 | 17 | 6 | 7 | 58 – 31 |
1996/97 | Нефтохимик | 30 | 20 | 7 | 3 | 70 – 20 |
1997/98 | Нефтохимик | 5 | 4 | 0 | 1 | 14 – 5 |
1997/98 | Литекс | 25 | 18 | 4 | 3 | 65 – 21 |
1998/99 | Литекс | 5 | 3 | 1 | 1 | 13 – 4 |
1999/00 | Левски | 15 | 10 | 4 | 1 | 25 – 10 |
2000/01 | Велбъжд | 26 | 18 | 3 | 5 | 48 – 29 |
2001/02 | Локомотив Пд | 36 | 18 | 6 | 12 | 48 – 41 |
2002/03 | Локомотив Пд | 26 | 16 | 2 | 8 | 56 – 33 |
2003/04 | Нефтохимик | 28 | 9 | 7 | 12 | 48 – 35 |
2007/08 | Черноморец | 30 | 13 | 8 | 9 | 39 – 32 |
2008/09 | Черноморец | 15 | 4 | 7 | 4 | 18 – 19 |
2011/12 | Черноморец | 30 | 17 | 9 | 4 | 57 – 23 |
2012/13 | Черноморец | 30 | 14 | 5 | 11 | 32 – 29 |
2013/14 | Черноморец | 38 | 13 | 5 | 20 | 56 – 62 |
2017/18 | Лудогорец | 32 | 24 | 6 | 0 | 83 – 19 |
Общо | 431 | 230 | 83 | 116 | 771 – 463 |
- Шампион на България – 3 пъти – Литекс (1998), Левски (2000) и Лудогорец (2018).
- Носител на Купата на България – Левски (2000).
- Носител на Купата на професионалната футболна лига – 2 пъти – Нефтохимик (1996 и 1997).
- Треньор на годината за 2012 в А група.[6]