Димитър Бучков
| Димитър Бучков | |
| български инженер | |
| Роден | 15 септември 1931 г. |
|---|---|
| Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
| Техника | |
| Област | Технология на металите |
| Работил в | ВМЕИ |
Димитър Тодоров Бучков е български учен, ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) в София (в периодите 1983 – 1986 и 1989 – 1992), член-кореспондент на Българската академия на науките.[1]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ през 1952. След офицерска служба във Военноморския флот (до 1956) следва и през 1959 се дипломира по специалност „Технология на машиностроенето“ в МЕИ, София.
Подготвя и защитава във ВМЕИ, София (1966) дисертация на тема „Към въпросите на механизма на аустенит-мартензитното превръщане“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).
Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Катедра „Материалознание и технология на материалите“ (МТМ), Машинно-технологичен факултет, МЕИ и ВМЕИ: асистент (1959), доцент (1969), професор (1979) по „Металознание и термообработка“.
Основни области на научна и преподавателска дейност: химико-термична обработка в тлеещ разряд, йонно азотиране на масивни детайли, електрофизични технологии за термична обработка на металите. Основоположник на ново научно направление в България – електрофизични технологии.
Автор на над 90 публикации, 27 регистрирани изобретения и патенти (включително в чужбина) и няколко учебника. По-важни изобретения:
- Методи и съоръжения за йонно азотиране и за химическо никелиране
- Метални магнитни аморфни прахове с приложение в електрониката
Избран за член-кореспондент на БАН.
През 2006 г. получава почетната титла Доктор хонорис кауза на Висшето Военноморско училище „Н. Вапцаров“ по време на честването на 125-годишнината на ВВМУ.
Награди:
- Димитровска награда (1980)
- орден „Кирил и Методий“ II степен (1985)
- звание „Заслужил деятел на науката“ (1985)
- звание „Почетен изобретател“ (многократно)
Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Във Висшия машинно-електротехнически институт, София (ВМЕИ):
- ръководител на Научноизследователска лаборатория „Електрофизични технологии за термична обработка на металите“, ВМЕИ;
- 1978 – 1981: заместник-ректор на ВМЕИ;
- 1983 – 1986: ректор на ВМЕИ, София;
- 1989 – 1992: ректор на ВМЕИ, София.
В Министерството на народната просвета (МНП) и в неговия Съвет за висше образование (СВО):
- 1982 – 1983: заместник-председател на СВО;
- 1986 – 1987: първи заместник-министър на народната просвета и председател на СВО.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Биографичен алманах 1945 – 2015“, Издателство на Техническия университет, София, 2015. ISBN 978-619-167-150-2, стр. 17
|
