Джефри Уилкинсън
| Джефри Уилкинсън Geoffrey Wilkinson | |
| английски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 септември 1996 г. Лондон, Великобритания |
| Националност |  Великобритания |
| Учил в | Имперски колеж Лондон |
| Работил | химик |
| Научна дейност | |
| Област | неорганична химия |
| Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Харвардски университет Имперски колеж в Лондон |
| Награди | Нобелова награда за химия (1973) Кралски медал (1981) Медал Дейви (1996) |
| Семейство | |
| Съпруга | Лиса Сьолвер |
| Деца | 2 |
| Джефри Уилкинсън в Общомедия | |
Сър Джефри Уилкинсън (на английски: Geoffrey Wilkinson) е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г. Той работи в областта на неорганичната химия и катализата на преходните метали.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Уилкинсън е роден в село Спрингсайд близо до Тодморден, в западната част на Йоркшър, Англия. Той е най-голямото от три деца. Баща му Хенри Уилкинсън е бояджия, а майка му работи в местната фабрика за памук. Жената на единия от чичовците му, който е органист и диригент, е от семейство, притежаващо малко химическо предприятие за производство на магнезиев сулфат и натриев сулфат за фармацевтичната индустрия. Именно от там тръгва интересът на Уилкинсън към химията.[3]
Той учи в местното начално училище, а през 1932 г. печели стипендия и се записва в граматическо училище. Учителят му по физика там, Люк Сътклиф, е преподавал и на нобеловия лауреат по физика Джон Кокрофт. През 1939 г. получава кралска стипендия, за да учи в Имперския колеж в Лондон. Завършва през 1941 г., а през 1946 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Някои физико-химични наблюдения върху хидролизата в хомогенна парна фаза“.[3]
През 1942 г. професор Фридрих Панет набира млади химици за проект по ядрена енергетика. Уилкинсън се включва и е изпратен в Канада, където се заселва в Монреал до 1946 г. През следващите четири години работи с професор Глен Сиборг в Калифорнийския университет, Бъркли, основно върху ядрената таксономия. След това става сътрудник и на Масачузетския технологичен институт и започва да се връща към първите си студентски интереси – комплекси от лиганди на преходни метали.
От септември 1951 г. до декември 1955 г. работи в Харвардския университет, а след няколко месеца почивка в Копенхаген се завръща в Англия. В Харвард той работи по функциите на възбуждане на протони в кобалт и започва да работи по алкените. През юни 1955 г. е назначен за ръководител на отдела по неорганична химия към Имперския колеж в Лондон, като след това работи почти само по комплексите от преходни метали.
Уилкинсън популяризира катализатора на Уилкинсън RhCl(PPh3)3 (където Ph е фенил) при каталитичното хидрогениране. Той открива структурата на фероцена. Катализаторът на Уилкинсън се използва промишлено при хидрогенирането на алкени до алкани.[4][5]
От 1952 г. Уилкинсън е женен за Лиса Сьолвер, от която има две дъщери.[6]
През 1965 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество. През 1973 г. Уилкинсън е награден с Нобелова награда за химия (заедно с Ернст Ото Фишер) като признание за работата му по металоорганичната химия.[3] През 1976 г. е посветен в рицарство.[7]
Умира на 26 септември 1996 г. в Лондон.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sir Geoffrey Wilkinson 1921−1996 IN MEMORIAM // Inorganic Chemistry 35 (26). 1996. DOI:10.1021/ic961299i. с. 7463 – 7464.
- ↑ Geoffrey Wilkinson Patents // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2019-07-23.
- ↑ а б в Geoffrey Wilkinson – Biographical // The Nobel Prize. Посетен на 23 юли 2019.
- ↑ Jardine, F.H. The Contributions of Sir Geoffrey Wilkinson, F.R.S., (1921 – 1996) to Rhodium Chemistry // Rhodium Express 16. 1996. с. 4 – 10. Архивиран от оригинала на 2022-06-23.
- ↑ Osborn, J. A. и др. The Preparation and Properties of Tris(triphenylphosphine)halogenorhodium(I) and Some Reactions Thereof Including Catalytic Homogeneous Hydrogenation of Olefins and Acetylenes and Their Derivatives // Journal of the Chemical Society A. 1966. DOI:10.1039/J19660001711. с. 1711 – 1732.
- ↑ Sir Geoffrey Wilkinson. 14 July 1921 – 26 September 1996 – rsbm.1999.0103
- ↑ Sir Geoffrey Wilkinson // Encyclopædia Britannica, 10 юли 2019. Посетен на 23 юли 2019.
|
