Джемини 12

Джемини-12
	Джемини-12
Данни за кораба
Ракета-носител	Титан GLV 62 – 12567
Полет на Джемини №	12
Космодрум	База на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-19
Старт	11 ноември 1966 ; 03:46:33 UTC
Скачване	12 ноември 1966 ; 01:06 UTC
Място на скачване	Аджена GATV-5001A
Разкачване	13 ноември 1966 ; 20:18 UTC
Кацане	15 ноември 1966; 02:21:04 UTC
Място на кацане	Атлантически океан; 24°35′ с. ш. 69°57′ з. д. / 24.583333° с. ш. 69.95° з. д.
Продължителност на полета	3 денонощия 22 часа 34 минути 31 секунди
Брой обиколки	59
Изминато разстояние	2 574 950 км
Апогей	270,6 км
Перигей	160,8 км
Инклинация	28,87°
Период	88,87 мин.
Маса	3762,1 кг
NSSDC_ID	1966-103A
NORAD ID	02566
Данни за екипажа
Членове на екипажа	2
Позивна	Gemini 12
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно: Олдрин и Ловел
Свързани космически мисии
GT-11	Аполо 1
	Джемини-12 в Общомедия

Джемини 12 (на английски: Gemini 12) е американски космически кораб от второ поколение. Десети, последен пилотиран полет по програмата Джемини. Осемнадесети космически полет за САЩ и двадесет и шести в света.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Основен екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир/пилот	Джеймс Ловел два космически полета
Пилот	Едуин Олдрин един космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Резервен екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир/пилот	Гордън Купър два космически полета
Пилот	Юджийн Сърнън един космически полет

Броят на полетите е преди тази мисия.

Цели на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели на полета са сближаване и скачване с мишената Аджена GATV-5001A, повдигане на нейната орбита до височина 555,6 км и излизане в открития космос. Второстепенните задачи включват 14 различни експеримента, отработване на маневри за скачване и автоматично кацане.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Стартът на мисията Джемини-12 е даден на 11 ноември 1966 г. Програмата на полета е изпълнена частично. При сближаването с мишената Аджена GATV-5001A излиза от строя радара на „Джемини“. Окончателното сближаване се осъществява по методика, разработена в доктората на Едуин Олдрин в Масачузетски технологичен институт. При разчетите на маневрите за сближаване, Олдрин използва ръчен секстант. На астронавтите не се отдава да стартират дистанционно двигателя на Аджена GATV-5001A и поради това е отменен прехода на орбита с по-висок апогей. Олдрин осъществява три космически разходки с обща продължителност 5 часа и 30 минути. По време на тези излизания, астронавта успява да се прехвърли на Аджена GATV-5001A и да закрепи 30 метрово въже за нейния корпус. С помощта на това въже е проведен успешен експеримент за гравитационна стабилизация на комплекса „Джемини – Аджена“. По време на полета са изпълнени и други експелименти. Кацането е осъществено на автоматичен режим. На 15 ноември 1966 г. „Джемини-12“ се приводнява на 4,8 км от разчетената точка.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Маса на кораба: 3762,1 кг
Перигей: 160,8 км
Апогей: 270,6 км
Инклинация: 28,87°
Орбитален период: 88,87 мин

Скачване с Аджена[редактиране | редактиране на кода]

Начало	Край	Продължителност
12 ноември 1966 01:06 UTC	13 ноември 1966 20:18 UTC	1 денонощие 19 часа 12 минути

Излизане в открития космос[редактиране | редактиране на кода]

№	Астронавт	Начало	Край	Продължителност
1	Едуин Олдрин	12 ноември 1966 16:15 UTC	12 ноември 1966 18:44 UTC	2 часа 29 минути
2	Едуин Олдрин	13 ноември 1966 15:34 UTC	13 ноември 1966 17:40 UTC	2 часа 06 минути
3	Едуин Олдрин	14 ноември 1966 14:52 UTC	14 ноември 1966 15:47 UTC	55 минути

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Космическият апарат е изложен в Планетариума Адлер, Чикаго, Илинойс. Преди това капсулата е била дълги години в Музея на транспорта и технологията в Окланд, Нова Зеландия. На 9 ноември 2006 г. е върната в САЩ.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

С тази мисия приключва програмата Джемини. НАСА успява да осъществи 10 пилотирани космически полета на кораби от второ поколение в рамките на по-малко от две години. За същия период СССР осъществява само два пилотирани полета. САЩ повеждат в космическата надпревара и на фона на блестящите резултати постигнати при втората им космическа програма, стъпването на лунната повърхност изглежда все по-реално. 1966 г. завършва с триумф за НАСА, но 1967 – ма започва с трагедия. Катастрофата на първия кораб от трето поколение Аполо 1 показва на американците, че лунната надпревара все още не е спечелена и до стъпването на Луната има много време и много задачи за решаване.