Джеймс Дюар
| Сър Джеймс Дюар James Dewar | |
 Сър Джеймс Дюар на работа | |
| Роден | 20 септември 1842 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Националност |  Шотландия Великобритания |
| Учил в | Единбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | физика химия |
| Работил в | Кралска институция на Великобритания |
| Известен с | течен кислород течен водород |
| Сър Джеймс Дюар в Общомедия | |
Сър Джеймс Дюар (на английски: Sir James Dewar) е шотландски физикохимик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Дюар е роден на 20 септември 1842 г. в Кинкардайн, Шотландия. Дюар следва в Единбургския университет и по-късно в Гент. В Гент се обучава при Фридрих Август Кекуле. Дюар изследва между другото продуктите от окислението на никотина, преобразуването на хинолина в анилин, физическите константни на водорода, както и физиологичното въздействие на светлината.
Дюар предлага през 1867 г. структура за съединение C6H6, като се счита от някои, че е предложил структури на бензола, която не се приема. Други източници сочат, че на практика той подкрепя структурата, предложена от Фридрих Август Кекуле. По-късно през 1962 г. се създава такъв продукт, който отговаря на предложената структура, и днес се нарича бензол на Дюар.[1]
От 1870 г. започва да се занимава с криогеника. От 1874 г. за своите експерименти той започва да използва метален двустенен вакуумиран съд. През 1893 г. създава двустенен вакуумиран съд, изработен от покрито с отражателен слой стъкло. Той не патентова това свое изобретение, но този съд е наречен след това в негова чест дюаров съд. По-късно стъкларят Райнолд Бургер от Панков (Берлин) изработва стъклен съд с двойна стена и стабилно покритие от сребро, което патентова през 1903 г.[2] Бургер основава и фирмата Thermos GmbH, а понятието термос става нарицателно.
Заедно с Фридрих Абел открива бездимния барут, както и взривното вещество кордит. Заедно с Хенри Мосан през 1897 г. втечняват флуора и през 1898 г. водорода. През 1899 г. получават твърд водород при температура 14 K, при която всички елементи преминават в твърдо състояние с изключение на хелия.
Предлаган е многократно за Нобелова награда, но никога не я получава.
Джеймс Дюар умира на 27 март 1923 г. в Лондон, Англия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ E. E. Van Tamelen, S. P. Pappas. Chemistry of Dewar Benzene. 1,2,5-Tri-t-Butylbicyclo[2.2.0]Hexa-2,5-Diene // Journal of the American Chemical Society 84 (19). 1962. DOI:10.1021/ja00878a054. с. 3789–3791.
- ↑ Patent DE170057: Вакуумиран съд с двойни стени. Регистриран на 1 октомври 1903 г., публикуван на 25 април 1906 г., заявител: Reinhold Burger.
|
