Девенци
| Девенци | |
  Девенци  Девенци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 590 души[1] (15 март 2024 г.) 21,7 души/km² |
| Землище | 27,276 km² |
| Надм. височина | 86 m |
| Пощ. код | 5995 |
| Тел. код | 06570 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 20383 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
| Кметство – кмет | Девенци Галин Янчев (независим) |
Дѐвенци е село в Северозападна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Девенци отстои на 12 км от Червен бряг и 45 км от Плевен. До селото има железопътен прелез, югоизточно от него се намира пътят Е83. От селото започва северозападният говор.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано около 1850 г. от преселници от врачанското село Девене, които първоначално се заселват в днешната местност „Селището“, но поради факта, че река Искър често го е заливала, се преместват на сегашното място. По-късно се заселват пришълци от Тетевенския Балкан, както и от село Добревци (Ябланица). В началото на 20 век се заселват и няколко десетки родове от Западните покрайнини, Босилеградско.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православният храм „Св. Николай Мирликийски“ е построен през 1935 г. ремонтиран е и е добре стопанисван. Има свещеник. Храмов празник – 6 декември.
Към 1893 година в селото са живели 20 помаци.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В бившата сградата на училището се помещава и ЦДГ „Зорница“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- м. „Скок с пещера“
- пещера „Хайдушката“
- гората „Пипра“
- местността „Калето“
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на селото 23 май.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 година в района на селото започва разработването на находище от нефт и природен газ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
| ||||||||
