Гъски

	Гъски
	Сива гъска (A. anser)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:	Патицови (Anatidae)
триб:	Anserini
род:	Гъски (Anser)
	Научно наименование
	Anser Brisson, 1760
	Гъски в Общомедия
	[ редактиране ]

Гъските (Anser) са род едри птици от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежат между 1,5 и 6 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше крякане.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Повсеместно разпространени са в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Африка, но като цяло с ниска плътност на популациите. Прелетни птици. В България се срещат следните 6 вида:

Anser albifrons (Scopoli, 1769) -- Голяма белочела гъска
Anser anser (Linnaeus, 1758) -- Сива гъска
Anser brachyrhynchus Baillon, 1834 -- Късоклюна гъска
Anser caerulescens -- Снежна гъска (отделена в род Chen)
Anser erythropus (Linnaeus, 1758) -- Малка белочела гъска
Anser fabalis (Latham, 1787) -- Посевна гъска

Придържат се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочват към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Много често можем да наблюдаваме различните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята, че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамна птици, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 1-4 година. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми и по-рядко в равнините. Снасят от 2 до 20, но най-често 4-10 яйца. Мътят 24-30 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги бранят.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Някои представители на рода, като домашната гъска, са ценен стопански обект. Други, като голямата белочела гъска са ловен обект в България. Останалите видове са редки и с намаляла численост, поради което са включени в Червената книга на застрашените видове.

Списък на видовете[редактиране | редактиране на кода]