Густав Леонхард

Густав Леонхард
нидерландски музикант

Роден
Починал
16 януари 2012 г. (83 г.)
Амстердам, Нидерландия

Учил въвВиенски университет
НаградиНаграда „Еразъм“ (1980)
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментиорган, клавесин
Активностот 1950 г.
ЛейбълVirgin Veritas, Philips Records, Teldec, Sony Classical, Alpha Classics
Семейство

Уебсайт
Густав Леонхард в Общомедия

Густав Леонхард (на немски: Gustav Leonhardt), (30 май 1928 – 16 януари 2012 г.), е нидерландски пианист, органист, диригент, музиковед и педагог. Живее в Амстердам. Един из най-големите и авторитетни изпълнители на барокова музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 май 1928 г. в Гравеланд, сега квартал на град Вайдемерен, Нидерландия. В периода 1947 – 1950 г. изучава органно изкуство в Schola Cantorum в Базел. Като изпълнител на клавесин дебютира във Виена през 1950 г. („Изкуството на фугата“ на Йохан Себастиян Бах). От 1952 г. е професор в Националната академия по музика, а от 1954 г. е професор в Амстердамската консерватория. През 1954 г. създава бароков ансамбъл (виолончело – Николаус Арнонкур), концертира и прави записи с Алфред Делер. Активно си сътрудничи с La Petite Bande на С.Сигизвалд Кьойкен, Франс Брюген, Филип Херевеге. Преподава в Харвард. Умира на 16 януари 2012 г. в Амстердам.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

В репертоара му са произведения на Йохан Себастиан Бах, Букстехуде, Моцарт, Пърсел, Уилям Бърд, Жан Филип Рамо, Джироламо Фрескобалди, Монтеверди, Доменико Скарлати, Телеман, Ян Питерсзоон Свеелинк и др.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 г. – Премия „Еразъм“
  • 2007 г. – Командор на Ордена за литература и изкуство
  • Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]