Густав Карлсон
| Густав Карлсон | |
| флотски механик и първият водолаз на служба в българския военен флот | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1942 г. |
| Военна служба | |
| Години | 1876 – 1906 |
| Войни | Руско-турска война (1877-1878) Сръбско-българска война |
| Отличия | „за заслуга“ |
Густав Иванович Карлсон е флотски механик и първият водолаз на служба в българския военен флот.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 август 1855 г. в Кронщат, Руска империя. Военна подготовка получава в Кронщадското адмиралтейство. През 1876 г. постъпва на служба като водолаз в пристанището на Кронщат. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е машинист и водолаз на руския флот в река Дунав. На 1 август 1879 г. е назначен за водолаз във Флотилията и Морската част в Русе. От 31 януари 1885 г., след изпит, е назначен за механик II разряд. В продължение на 27 години служи в българския военен флот. На 1 ноември 1911 г., заедно със сина си Фердинанд Карлсон, основава Командитно дружество „Карлсон и С-ие“ в Русе. То изработва част от първите български гранати по поръчка на военното министерство през 1912 г. Дружеството участва в строежа на парния катер „Калиакра“.[1]
Удостоен е с два златни и два сребърни медала и с кавалерски кръст за заслуга за участието си в две войни и служба във военния флот.[1]
Умира на 21 ноември 1942 г. в Разград.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Българска морска енциклопедия, т. 1. Варна, МС ООД – Варна, 2016. ISBN 978-619-7328-06-6. с. 238.
- ↑ Карлсон, Валентин. Густав Карлсон // Един завет, 2016 г. Посетен на 18 юли 2017 г.