Ранножелязна епоха (Гърция)
 |
| История на Гърция |
|---|
| Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
| Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
| Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
| Гърция в Римската империя |
|
| Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
| Съвременна Гърция |
|
| Тематични статии |
Гръцките тъмни векове (на английски: Greek Dark Age or Ages, също Омирова епоха (според описаното от Омир) или Геометрична епоха (по намерената керамика)[1] е период в историята на днешна континентална Гърция и античните селища по крайбрежието на Мала Азия, който започва след предполагаемото дорийско преселение и залеза на микенската цивилизация и завършва с началото на разцвета на гръцките полиси. След него следва периодът на Архаична Гърция.
Разселване на племената[редактиране | редактиране на кода]
Древните гръцки племена се различават по големите езикови дялове, основаващи се на диалектите, като се предполага, че те отговарят на етническото деление. Макар днес учените да не държат строго на това съответствие, те все пак признават, че езикът в съчетание с институциите често пъти е онзи определящ елемент, който характеризира дадена област. В края на големите разселвания, бележещи тъмните векове, егейският свят според Шаму може да се очертае по следния начин:
Еолийските диалекти се говорят в северната част на малоазийската крайбрежна ивица, колонизирана от гърците, като се почне от ниската равнина на Хермус северно от Смирна и се стигне до брега срещу остров Лесбос, включително и самия Лесбос. Заселниците на Еолия идват от Тесалия и Беотия, където след тяхното заминаване еолийският диалект попада под влиянието на северозападните гръцки диалекти. Племената, говорещи йонийски диалект, се установяват в Атика, на Евбея, на Цикладите (с изключение на южните) и по малоазийското крайбрежие (Йония) от Смирна до района северно от Халикарнас, както и на големите острови Хиос и Самос. Дорийските племена покоряват, като налагат и езика си, Мегара, Коринт, Арголида, Лакония, южните Циклади (особено Мелос и Тера), Крит, Родос, Додеканезите и на азиатския бряг, Халикарнас и Книдос на територията на Кария. В северозападната част на континентална Гърция и в пелопонеските области Ахея и Елида се говорят т. нар. северозападни диалекти, които са много близки до дорийския: те са упражнили силно влияние върху диалектите на Тесалия и Беотия. И накрая, в две твърде отдалечени една от друга области – Аркадия и остров Кипър – се запазва един диалект, наречен аркадо-кипърски, който, изглежда, е съхранил най-много общи черти със стария микенски език[2]. Павзаний също дава кратко описание на това преселение.[3]
Това разпределение остава трайно. То има последици както за политическата история, така и за цивилизацията. Общността или сродството на диалекта е фактор на единство за гръцкия свят, или поне на солидарност между държавите.
Край на тъмните векове[редактиране | редактиране на кода]
Дълго време историците предполагат, че между разцвета на микенската култура към 14 – 13 в. пр.н.е. и наченките на архаична Гърция през 8 в. пр.н.е., т.е. настъпва рязко и продължително прекъсване в развитието на пред-елинския свят (т.нар. бронзов колапс) и го свързват с дорийското нахлуване. Информацията за периода идва основно от разкриване на погребения и намереното в тях. Археологически находки от разкопки на Евбея (Лефканди, 1980 г.) обаче показват, че някъде около 900 г. пр.н.е. е имало запазени връзки с Изтока[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 45.
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 46.
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7.5 – 7.
- ↑ Excavations at Lefkandi: Publications // Lefkandi.classics.ox.ac.uk. Посетен на 8 май 2018. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- P. Blome, Die Dunklen Jahrhunderte aufgehellt. In: Joachim Latacz (Hrsg.), 200 Jahre Homerforschung. Colloquium Rauricum. Bd. 2. Teubner, Stuttgart 1991, ISBN 3-519-07412-5
- J. Boardman, The Greeks overseas. Their early colonies and trade. 4. Aufl. Thames & Hudson, London 2000, ISBN 0-500-28109-2
- J. N. Coldstream: Geometric Greece. 2. Aufl. Routledge, London 2003, ISBN 0-415-29899-7.
- S. Deger-Jalkotzy (Hrsg.): Ancient Greece. From the Mycenaean palaces to the age of Homer. The Third A. G. Leventis Conference „From Wanax to Basileus“ was organised at the University of Edinburgh, 22 – 25 януари 2003, Edinburgh Leventis studies 3. Edinburgh University Press, Edinburgh 2008, ISBN 0-7486-1889-9.
- V. R. d’A. Desborough, The Greek Dark Ages. Benn, London 1972, ISBN 0-510-03261-3.
- O. T. P. K. Dickinson, The Aegean from Bronze age to Iron age. Continuity and change between the twelfth and eighth centuries BC. Routledge, London 2006, ISBN 0-415-13589-3.
- M. I. Finley, Die Welt des Odysseus. Campus, Frankfurt am Main 1992, ISBN 3-593-34720-2.
- J. Fündling, Die Welt Homers. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 978-3-534-19902-0.
- R. Hampe, E. Simon, Tausend Jahre frühgriechische Kunst (1600 – 600 v. Chr). Hirmer, München 1980, ISBN 3-7774-3130-3.
- H.-J. Gehrke, P. Funke (Hrsg.), Geschichte der Antike. Ein Studienbuch. 2., erw. Aufl. Metzler, Stuttgart 2006. S. 35 – 106, ISBN 3-476-02074-6.
- J. M. Hall, A history of the archaic Greek world. Ca. 1200 – 479 BCE., Blackwell, Malden 2007, ISBN 0-631-22667-2.
- W.-D. Heilmeyer, Frühgriechische Kunst. Kunst und Siedlung im geometrischen Griechenland. Gbr. Mann, Berlin 1982, ISBN 3-7861-1366-1.
- J. Whitley, Style and society in Dark Age Greece. The changing face of a pre-literate society 1100 – 700 BC. Cambridge University Press, Cambridge 1991, ISBN 0-521-37383-2.
