Грамаждано

Грамаждано
Общи данни
Население226 души[1] (15 март 2024 г.)
32,6 души/km²
Землище6,935 km²
Надм. височина677 m
Пощ. код2574
Тел. код07933
МПС кодКН
ЕКАТТЕ17680
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

Грамаждано е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано се намира в планински район, в северното подножие на планината Осогово, на 5 км югозападно от гр.Кюстендил, на отклонение от пътя Кюстендил – Гюешево.

Махали: Палчева и Войнишка. През 1953 г. към с. Грамаждано е присъединена част от с. Въртешево. Впоследствие Въртешево е отделено от с. Грамаждано и от средата на 80-те години на ХХ век е квартал на гр. Кюстендил.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1887-1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 220 292 315 465 495 514 431 568 1079 471 444 361 299

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Грамаждано.

През 1866 г. има 22 домакинства и 162 жители.

В края на XIX век в землището на селото има 302 дка ниви, 255 дка естествени ливади, 214 дка овощни и зеленчукови градини, 561 дка гори и се отглеждат 299 овце, 193 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са домашните занаяти; има 3 воденици, 1 дъскорезница, 2 сливарски фурни, 3 кръчми, 1 бирена фабрика и др.

През 1884 г. е построена църквата „Свети Атанасий“, през 1909 г. – училище.

При избухването на Балканската война 5 души от Грамаждано са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1929 г. се създава трудова горска производителна кооперация „Осогово“ и читалище „Просвета“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Петър Ников“, което от 1960 г. преминава към ДЗС „Кюстендилска комуна“, а от 1982 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1960). Главните улици са асфалтирани. През 1967 г. е построена търговско-административна сграда с киносалон.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Грамаждано.
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1893 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – 2351 тома.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Грамаждано
  • Давитко Анастасов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2 рота на 8 Костурска дружина[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.153-156;
  • Христов, Стоян и Кирил Христов. Книга за Грамаждано. 1989 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.168;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.65-69;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 151.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]