Грамаждано
| Грамаждано | |
  Грамаждано  Грамаждано | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 226 души[1] (15 март 2024 г.) 32,6 души/km² |
| Землище | 6,935 km² |
| Надм. височина | 677 m |
| Пощ. код | 2574 |
| Тел. код | 07933 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 17680 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Грамаждано е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Грамаждано се намира в планински район, в северното подножие на планината Осогово, на 5 км югозападно от гр.Кюстендил, на отклонение от пътя Кюстендил – Гюешево.
Махали: Палчева и Войнишка. През 1953 г. към с. Грамаждано е присъединена част от с. Въртешево. Впоследствие Въртешево е отделено от с. Грамаждано и от средата на 80-те години на ХХ век е квартал на гр. Кюстендил.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1887-1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2010 |
| Население | 220 | 292 | 315 | 465 | 495 | 514 | 431 | 568 | 1079 | 471 | 444 | 361 | 299 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Грамаждано е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Грамаждано.
През 1866 г. има 22 домакинства и 162 жители.
В края на XIX век в землището на селото има 302 дка ниви, 255 дка естествени ливади, 214 дка овощни и зеленчукови градини, 561 дка гори и се отглеждат 299 овце, 193 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са домашните занаяти; има 3 воденици, 1 дъскорезница, 2 сливарски фурни, 3 кръчми, 1 бирена фабрика и др.
През 1884 г. е построена църквата „Свети Атанасий“, през 1909 г. – училище.
При избухването на Балканската война 5 души от Грамаждано са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
През 1929 г. се създава трудова горска производителна кооперация „Осогово“ и читалище „Просвета“.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Петър Ников“, което от 1960 г. преминава към ДЗС „Кюстендилска комуна“, а от 1982 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1960). Главните улици са асфалтирани. През 1967 г. е построена търговско-административна сграда с киносалон.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Грамаждано принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство Грамаждано.
- Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1893 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – 2351 тома.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Атанасий“. Построена е през 1884 г., което е видно от надпис на западната стена на църквата. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.
- Параклис „Свети Георги“.
- Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Грамаждано
Давитко Анастасов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2 рота на 8 Костурска дружина[4]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.153-156;
- Христов, Стоян и Кирил Христов. Книга за Грамаждано. 1989 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.168;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.65-69;
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 151.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Кюстендил
| ||||||||