Гостун (село)
| Гостун | |
  Гостун  Гостун | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 29 души[1] (15 март 2024 г.) 0,557 души/km² |
| Землище | 52 425 km² |
| Надм. височина | 1028 m |
| Пощ. код | 2773 |
| Тел. код | 074409 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 17381 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Банско Стойко Баненски (независим политик; 2023) |
| Гостун в Общомедия | |
Госту̀н е село в Югозападна България, част от община Банско, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Гостун се намира в планински район. Намира се на четири-пет километра от Места, от главния път за Гоце Делчев.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Илия“ е от XVIII век.[2]
До 1934 година името на селото е Густун.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гостун (Gostoun) е посочено като село със 110 домакинства и 380 българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гостун като село със 100 български къщи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Гостун, 6 часа на С от Неврокоп до левия бряг от Места. Планинисто и каменисто място. Овчари и малцина зидари. Българска църква. Къщи 80, българе.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Густун е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гостун
Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[8]- Иван Лебанов (р. 1957), български ски бегач и политик, кмет на Велинград
- Спас Попов (р. 1937), български писател
- Вельо Дръндаров (1955), кандидат за народен представител в XLII и XLIII народни събрания от листата на ПП АТАКА
Други[редактиране | редактиране на кода]
Носът Гостун на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на село Гостун.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gostun Point.
| ||||||||||||||
