Горно Озирово
| Горно Озирово | |
  Горно Озирово  Горно Озирово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 222 души[1] (15 март 2024 г.) 5,09 души/km² |
| Землище | 43,666 km² |
| Надм. височина | 327 m |
| Пощ. код | 3547 |
| Тел. код | 09520 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 16866 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Вършец Иван Лазаров (ГЕРБ; 2011) |
Го̀рно Озѝрово е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, област Монтана.
Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово. [2]
През 2020 г. е публикувано уникалното изследване за Горно Озирово, резултат на над 10-годишен краеведски и събирателски труд и своеобразна енциклопедия за селото - книгата "Горно Озирово: Земята, думите, хората" с автор роденият в селото д-р Емил Качамилски (повече информация - в препратката).
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Горно Озирово се намира в планински район, през селото минава и река Черна. За Балкана около селото има множество легенди. В района на селото има над петдесет пещери. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите наоколо. Районът е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние. Растителността е предимно широколистна. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението на селото изповядва християнство.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
За Балкана около селото има множество легенди. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите. Говори се, че Вълчан войвода е заровил парите си в пещера минаваща под връх Стрешер (най-високият наоколо). Под връх Стрешер има останки от средновековен манастир и километри римски водопровод от глинени тръби. В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви.
Втората най-дълбока пещера в България се намира именно тук. Дълбока е 356 метра, по-трудна за покоряване от първенеца, протежението на пещерата е съпроводено от множество трудности прагове и отвеси. Намира се в карстовия района на Врачанския Балкан, над една от най-натоварените туристически дестинации – благоустроената пещера Леденика. Общата дължина на пещерните и галерии от 2600 метра я подрежда на 22-ро място сред най-дългите български пещери, а изключителното предизвикателство да бъде покорена една наистина трудна, но красива пещера я прави любима на пещерните ентусиасти от страната. Входът ѝ е тесен, следва -2 метров блокаж, от където започва подземна рекичка, постепенно увеличаваща дебита си. Следва силно наклонена широка галерия и първото стеснение на пещерата. Следват множество тесняци, тесни диклази и разнообразни препятствие, които биха могли да бъдат преодолени единствено от добре подготвени пещерняци с подходящо оборудване. Тя може да бъде покорена за 15 часа от добре подготвен екип. [3]
Туристически маршрут с. Горно Озирово – пещерата Леденика. Време за преминаване – 5 ч.
Описание на пещера”Барките №14”, с. Горно Озирово, обл. Монтана е направен от Мария Златкова – СПК ”Академик”, София, 1986 г.[4][5][6]
Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Успение Богородично“ – строителството ѝ е започнало преди Освобождението (парцела е закупен през 1872 г.) и е завършено след 1878 г. Осветена е през 1884 г. от Видинския митрополит Антим І.
- Войнишкия паметник е издигнат в чест на загиналите по бойните полета през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война герои от селото. Иван Филипов Комитата и Коста Аврамов са участвали в четата на Ильо Войвода.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Съборът на с. Горно Озирово се провежда на 29 август. [7]
- „Стрешер фест“ – фестивал на местната храна, песни и танци – 13 август. [8][9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Горно и Долно Озирово – две китни села във Врачанска планина
- ↑ Най-дълбоките пропасти в България
- ↑ Пещерите в България: Информация за Барки 14
- ↑ Пещерите в България: Информация за Барки 08
- ↑ Филм за алпинистка експедиция в „Барка 14“
- ↑ Събор на Успение Богородично в с. Горно Озирово
- ↑ Стрешер фест 2016
- ↑ Проби първият фермерски пазар в Западен Балкан
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||