Гладиатор

Вижте пояснителната страница за други значения на Гладиатор.

Гладиатори (на латински: gladiatores) е наименование на роби, престъпници или военнопленници в Древен Рим, които се сражават помежду си или с диви животни за забавление на публиката.

Гладиаторите се набират измежду осъдените на смърт, намиращи по този начин шанс да удължат живота си, но има и доброволци в лицето на бягащи роби или разорени граждани. Някои от тях, надарени с особени качества в боя или просто късметлии, оцеляват през дългите години на изпитания и доживяват да се оттеглят в пенсия.

Излизайки на арената гладиаторът се обръща към трибуната с култовата фраза Ave, Caesar, morituri te salutant.

Участието в гладиаторска битка е начин гладиаторът да спечели според представянето си уважението на цезаря и/или публиката и по този начин да запази достойнството си посредством демонстрираната смелост в борбата, изразяваща се в степента на презрението си към смъртта (виж memento mori). Даже даден гладиатор да загуби битката, ако се е представил достойно в борбата, по правило преди противника да му отнеме живота, спечелилият двубоя се обръща към трибуната на цезаря. В случай че оттам насочат палеца си надолу – знакът значи смърт, и обратното, ако палецът сочи нагоре – значи достойнството на победения е спасено и животът му е подарен. Често по време на Римската империя, цезарят предоставя това си право на избор на публиката, тоест на суверена.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Гладиаторските борби започват като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби са проведени през 264 г. пр.н.е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им, като „munus“ (буквално „дълг“), или погребален дар за мъртвите. Такива игри се провеждат ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнява и игрите се превръщат в един от символите на римската култура за около 7 века.

От началото на II век пр. Хр. на арената се появяват и диви зверове. Така публиката наблюдава двубои не между хора, а между животни – лъв срещу лъв, лъв срещу пантера или срещу бик. Организират се и грандиозни представления на истински хайки с кучета и ловци, въоръжени с копия. За да се харесат на публиката, магистратите, натоварени с организирането на игрите, се надпреварват да измислят все нови и нови зрелища. Така Помпей за първи път вкарва в цирка носорози. От времето на пуническите войни слонът е познат на римляните, но те мразят да убиват пред очите им това животно, в което откриват „известно сходство с човека“.

Докато първите двубои били доста невзрачни – само 2 – 3 двойки роби се биели на Forum Boarium – пазар за добитък, то през 183 пр.н.е. игрите включват 60 дуела. През 65 пр.н.е. Юлий Цезар изправя един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта. Една от най-известните арени за гладиаторски битки е Колизеумът.

Най-масовите зрелища са учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължават 123 дни, през които на арените се сражават 10 хил. гладиатори и са убити 11 хил. животни.

В края на Републиката, професионалните размирници от рода на Милон или Клавдий поддържат собствени гладиатори, които ползват в предизборните борби. За гладиаторите се грижат организаторите на зрелища, наречени lanistae, които ги дават под наем на магистратите, натоварени да проведат игри.

В Рим са създадени цели школи за обучение на гладиатори, носещи името ludi (ит. „спортни състезания“). Гладиаторът може да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Самите битки са финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Гладиаторските битки безспорно са най-популярната форма на забавление. Бойците въплъщават качества като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта.

В Древен Рим някои гладиатори са идеализирани като герои. Въпреки че социалният им статус е почти като на роб, много римски граждани и дори някои императори (Комод), също излизат на арената – заради любов към войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят пред тях.

Данни за жени гладиатори се откриват при римските писатели Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участват жени с различен социален статус. Появата на жени гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения. През 200 г. император Север обявява подобни забавления за незаконни. Както и при мъжете, и при жените има бедни и богати, роби и свободни, военнопленници и доброволци.

Гладиатор, победил в 40 схватки, е освобождаван и от роб става пълноправен гражданин.

Видове гладиатори[редактиране | редактиране на кода]

Гладиаторите се отличават по специализацията си в боравенето с различни типове оръжия и по облеклото си. Най-често срещаните са Thracians, Mirmillones, Retiarii и Secutores.

Andabatae: Облечени с ризници, подобно на катафрактите (източните кавалерийски части). Носят шлемове със забрала, но без дупки за очите. Те сляпо се хвърлят в двубой един срещу друг на коне. По тяхно подобие са направени рицарските турнири.
Bestiarii: Въоръжени с копие или нож борят зверове. В сравнение с останалите групи, най-често загиват. По-късно са специално обучавани да се бият с екзотични животни.
Dimachaeri: Въоръжени с два меча, по един във всяка ръка.
Equites: Сражават се яхнали коне, въоръжени с копие и гладиус. Облечени са с туники и носят manica (броня, обхващаща цялата ръка). Най-често се сражават срещу себеподобни.

Hoplomachi (тежко въоръжени) или Samnite: Снабдени с пълно бойно снаряжение, подобно на древногръцките хоплити. Гребенът на шлема им представлява стилизиран грифон. Краката си увиват в дебели парчета вълнен плат. Носят копие и малък кръгъл щит. Предпочитан техен противник са Mirmillones или Thraces.
Laquerii: Обхващат противниците си с въже или ласо.
Mirmillones (или murmillones): За разлика от Hoplomachi-те, стилизирана риба краси шлема им (mormylos – морска риба), ръцете им също са бронирани. Въоръжени са с гладиус и продълговат щит (галски стил). Най-често се сражават с Hoplomachi или Thraces.
Provocatores (Предизвикатели): Провокатори с неясно въоръжение, дразнят Samnites. Вероятно оръжието им зависи от случая.
Retiarii: Въоръжени с тризъбец, кама и мрежа, по-която има оловни топчета. Хвърлят мрежата върху противниците си и ги пробождат с тризъбеца. Защитното им облекло се състои от manica, едната от които е удължена и обхващала лявата част от гръдния кош. Противници на secutor-ите и mirmillones. Рядко към бронята им е добавяна част, защитаваща врата и долната част от лицето.
Saggitarii: Стрелци, въоръжени с възвратни лъкове (Reflex bows), имащи способност да запращат стрелите на големи разстояния.
Secutores: Въоръжен подобно на murmillo.
Scissores (carvers): Малко или почти нищо не се знае за тези зловещи създания.
Thraces: носят поръбени шлемове, покриващи изцяло главите им, квадратни щитове и дебела броня, покриваща краката им. Мечовете им, наречени сика, са извити. По описание въпросните мечове съвпадат изцяло с мечовете махайра, които използват траките.
Velites: Пешаци, въоръжени с копие и ремък, приспособен за хвърлянето му. Кръстени са на първите републикански военни единици.
Venatores: Сражаващи се с диви животни. По принцип не се броят за гладиатори, но са част от игрите.

Част от игрите са и Praegenarii, които подгряват тълпите при започването на игрите. Въоръжени с дървен меч.

Известни гладиатори[редактиране | редактиране на кода]

Ганик, келтски гладиатор. Един от водачите във въстанието на Спартак.
Еномай, галски или германски гладиатор. Един от водачите във въстанието на Спартак.
Каст, келтски гладиатор. Един от водачите във въстанието на Спартак.
Крикс, галски гладиатор. Един от водачите във въстанието на Спартак.
Приск и Вер, гладиатори по времето на император Тит. Получават свободата си от императора, след битка по между им при откриването на Колизея в Рим.
Спартак, тракийски гладиатор. Водач на най-голямото робско въстание в Римската република.
Флама, сирийски гладиатор по времето на император Адриан. Участва в 34 битки, като печели 21 от тях.
Комод, римски император, за когото се твърди, че е участвал в 735 битки.^[1]^[2]^[3] Гръцкият историк Херодиан пише, че Комод печели битките си с лекота, тъй като никой не смее да нарани императора.^[4] Комод не убивал опонентите си, а само ги ранявал.^[4] Херодиан съобщава, че в един период Комод се е побъркал дотолкова, че отказал да живее в Императорския дворец, а решил да се премести в гладиаторските тренировъчни казарми.^[4]

Гладиатори в съвременната култура[редактиране | редактиране на кода]

Гладиаторите са централни фигури в много епически филми и телевизионни сериали. Това включва филми като „Спартак“ (1960 г.), „Гладиатор“ (2000 г.) и „Деметрий и гладиаторите“ (1954 г.), „Кво Вадис“ и „Рим“.