Гилермо Амор
 Гилермо Амор | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Guillermo Amor Martínez 4 декември 1967 г. (на 56 г.) | ||||||||
| Ръст | 174 см | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Гилермо Амор в Общомедия | |||||||||
Гиле́рмо Амо́р Марти́нес (на испански: Guillermo Amor Martínez) е бивш испански футболист, универсален полузащитник. В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф. [1]
С испанския национален отбор записва 37 мача, представлява страната на едно световно и едно европейско първенство по футбол.
Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Гилермо Амор е роден в градчето Бенидорм, провинция Аликанте. Той е първият футболист, излязъл от школата Ла Масия и наложил се в първия състав на Барселона.[2] За мъжете дебютира през сезон 1988-89 и се превръща в основна фигура от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф, с който печели пет шампионски титли на Примера дивисион, три Купи на краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, две Купи на носителите на купи и две Суперкупи на УЕФА. През сезон 1997-98 новоназначеният треньор Луис ван Гаал започва все по-рядко да разчита на него и след приключването на шампионата Амор напуска Барселона след 10 сезона и 421 изиграни мача във всички турнири.
По два сезона носи екипите на Фиорентина и Виляреал, преди да завърши кариерата си в шотландския Ливингстън през 2003 година.[3]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютът му за испанския национален отбор е в европейска квалификация срещу Чехословакия, играна на 14 ноември 1990 г. в Прага и загубена с 2:3. На европейското първенство през 1996 г. носи победата в последния мач от груповата фаза, като бележи в 84 минута срещу Румъния и класира отбора си на четвъртфиналите, изпреварвайки с една точка третия в класирането отбор на България.[4] На 1/4 финалите при изпълнението на наказателни удари срещу Англия отбелязва една от дузпите, но Испания отпада след общ резултат 2:4.[5] Участва и на световното първенство през 1998 година, на което отпада още в груповата фаза. Последният му мач за националния отбор е на 5 септември 1998 г. в европейска квалификация срещу отбора на Кипър.[6]
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Купа на европейските шампиони 1991/92
- Суперкупа на УЕФА (2): 1992, 1997
- Купа на носителите на купи (2): 1988-89, 1996-97
- Примера дивисион (5): 1990-91, 1991-92, 1992-93, 1993-94, 1997–98
- Купа на краля (3): 1989–90, 1996–97, 1997–98
- Суперкопа де Еспаня (4): 1991, 1992, 1994, 1996
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 1988-1996 The 'Dream Team' Архив на оригинала от 2013-07-24 в Wayback Machine. fcbarcelona.com
- ↑ Краят на една епоха преведена от goal.com с автор Бен Хауърд (1.07.2011)
- ↑ Scottish Premier League side Livingston FC have signed Guillermo Amor UEFA.com, 27 януари 2003
- ↑ UEFA EURO 96 > Group stage – final tournament > Romania-Spain > Report UEFA.com
- ↑ UEFA EURO 96 > Quarter-finals > Spain-England UEFA.com
- ↑ Пълна статистика за мачовете на Амор в националния отбор rsssf
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на Гилермо Амор в сайта ceroacero
- Профил на Гилермо Амор в сайта transfermarkt
- Профил на Гилермо Амор в сайта BDFutbol
- Профил на Гилермо Амор с националния отбор в сайта BDFutbol
- Профил на Гилермо Амор в сайта на Барселона Архив на оригинала от 2013-02-07 в Wayback Machine.
- Профил на Гилермо Амор в сайта national-football-teams
- Профил на Гилермо Амор в сайта на ФИФА
- Фотографии на Амор в сайта на Виляреал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.