Герман (дем Преспа)

Wikipedia open wikipedia design.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман
Άγιος Γερμανός
— село —
Стари къщи в Герман
Стари къщи в Герман
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1050 m
Население (2001) 231 души
Герман в Общомедия

Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 231 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Република Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на цариградския патриарх Герман I или според други мнения на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис - надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия[2].

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Свети Герман“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман с 69 домакинства.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]

В края на XX век Герман е голямо село в Ресенска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души[8]. Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[9]

След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[11]

Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:

Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[12]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[13]

При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[10]

При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селяни и съглашенски войници в Герман през Първата световна война, 1918 година.

През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[15] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците][16].

След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[17] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани[18].

По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша - 354 души, в СССР - 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[19]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият - на средно.[20]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Централният площад в Герман
  • 1913 – 1621 души
  • 1920 – 1549 души
  • 1928 – 1622 души
  • 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 689 души
  • 1971 – 478 души
  • 1981 – 237 души
  • 1991 – 267 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петър Христов - Германчето.
Родени в Герман
  • Flag of Greece.svg Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[21]
  • Flag of Macedonia.svg Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик
  • Flag of Macedonia.svg Вангел Бабинкостов (р. 1938), математик от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Герман Дамовски (1899 – ?), български и гръцки политик, комунист
  • Flag of Greece.svg Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Гроздановски, български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[23]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[21]
  • Flag of Macedonia.svg Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
  • Flag of Greece.svg Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Спиров, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Христов Германчето (? – 1908), войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[26]
  • Flag of Greece.svg Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[27]
Починали в Герман

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γέρμαν - Άγιος Γερμανός
  2. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  3. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 117.
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-05.
  5. Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  8. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
  9. Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева” София, 2001, стр. 214
  10. а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  12. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 360. ISBN 954321056X
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64-65.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.837.
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр.103
  17. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  19. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  20. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  21. а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 162.
  22. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.787.
  25. Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония    


This page is based on a Wikipedia article written by contributors (read/edit).
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.

Destek